В отминалата самурайска епоха, а и по-късно, мечовете в Япония винаги са съхранявани на строго определени места. В японския дом това най-често е специална ниша – токонома (床の間). Там, около стойката за меча (катана-каке; 刀掛け или тачи-каке; 太刀掛け) е закачена калиграфия с дълбок смисъл за домакинството, наречена какемоно (掛け物). В токонома обичайно се поставят свещи или светилник и се аранжират цветя според японското изкуство икебана (生け花).
Първоначално по-широко разпространение имала вертикалната (изправена) тачи-каке. Видно от името, тя е предназначена за по-дългия и силно извит меч тачи (太刀). Когато не висял на своите връзки от самурайския пояс (оби; 帯), тачи бил поставен в тачи-каке винаги с дръжката (цука; つか) надолу и винаги с режещия ръб (ха; 刃) навътре, следвайки извивката на стойката. Принципът на носене на меча е лицевата страна (омоте; 表) с подписа на майстора (мей; 銘) да бъде обърната навън, към хората, а ха да сочи надолу. Същата логика е заложена и в положението, в което той почива върху стойката. По време на военни походи, тачи-каке се намирала в близост до водача, за да му е подръка, а и за да респектира воините му.
Що се касае до катана-каке, то тези по-популярни в съвремието японски поставки за мечове са предвидени за хоризонтална експозиция. Традиционно разполагат с две или три нива, но съществуват такива с четири, а също и с едно. Двете нива са съответно за катана (刀) и за вакидзаши (уакидзаши; 脇差), които съставляват емблематичния самурайски дайшо (大小). Мечовете върху катана-каке се поставят винаги с ха нагоре, така, както се носят втъкнати в оби. В наши дни, по-често дайто (катана) почива на долния ред, а шото (вакидзаши) на горния, но във времената отпреди Шогуната Токугава етикетът изисквал шото да бъде под дайто, тоест късият меч на стойката да е разположен под дългия. Що се касае до посоката, в която гледа цука – прието е във време на мир цука да е отляво на катана-каке, тоест омоте страната да е видна, а във време на безредици или война цука да е отдясно, тоест обратната страна на меча (ура; 裏) да бъде на показ.
Исторически погледнато, японските стойки за мечове (катана-каке и тачи-каке) се изработвали почти изключително от дървесина, като изборът на материал зависел от предназначението на стойката – складово, домашно, парадно. Определящо за материала на стойката и изработката й, съответно за нейната стойност, били рангът и доходите на самурая, както и значимостта на мечовете, които ще почиват върху нея. За по-заможните и влиятелни самураи, за официални събития или представителни места, стойките били изработвани предимно от японска зелкова (кеяки; 日本欅), черна райска ябълка (курогаки; 黒柿) или вносния палисандър (шитан; 紫檀). Почти винаги дървесината била лакирана за здравина и дълготрайност с традиционния японски лак уруши (漆). Понякога, особено при видни клиенти или за ценни мечове, върху стойките били декорирани елементи с позлата, инкрустации и изображения на животни. Гербът на самурайския клан (мон; 紋) почти винаги бил изобразен върху най-важната стойка, а именно онази, която е разположена в таконома и където почиват най-ценните мечове на домакинството. А за редовите самураи и мечовете им, за битова употреба или съхранение на семейния арсенал, който не се използва често, катана-каке и тачи-каке били изработвани по-просто и с по-достъпни материали, но в никакъв случай по-некачествено. Използвани били дървесината на японската магнолия (хоноки; 朴の木), пауловнията (кири; 桐), както и в по-малка степен бамбукът (таке; 竹). В тези случаи лакирането с уруши е по-рядко срещано. Повечето такива стойки са полирани, а дървесината е показана в натуралния си вид.
В наши дни, качествени японски поставки за мечове могат да бъдат поръчани, изработени и доставени до България директно от Страната на изгряващото слънце, но това е свързано със сериозна инвестиция на средства, време и усилия, а също крие и известни рискове, както впрочем всеки внос на предмети извън Европейския митнически съюз. Разбираемо, според нас едно ценно нихонто (日本刀) би следвало да почива върху истинска японска стойка, така, както е по презумпция, и в тази връзка всякакви разходи са приемливи. Но не всички мечове в японски стил са нихонто и не всеки трябва непременно да има скъпа японска поставка. На помощ на колекционерите и любителите, които по една или друга причина нямат достъп до автентични катана-каке и тачи-каке, или нямат нужда от тях, китайските занаятчии произвеждат достъпни поставки за мечове. Качеството и естетиката варират драстично – от изрязани и боядисани изцяло от машина семпли талашитени стойки (като евтин вариант) до специални, ръчно напаснати и лакирани екземпляри от екзотична дървесина (като скъп вариант), които почти по нищо не отстъпват на японския оригинал. Всичко между тези две крайности може да бъде намерено из огромните дебри на онлайн платформите. Освен китайците, занаятчии от други страни също изработват катана-каке и тачи-каке, например тайландци, пакистанци, турци, американци и т.н. Като изключим последните, за изделията на останалите в общи линии важи написаното за китайската продукция.
Повод за гордост е, че и в България се срещат ценители на японските занаяти и изкуства, които имат уменията и търпението да изработят качествени катана-каке. Приятел на екипа ни, запален колекционер, e сътворил няколко екземпляра, които според нас изглеждат повече от добре, а е видно, че държат мечовете надежно и сигурно. Използваната дървесина е български дъб, а конструкцията е напасната без луфтове. Повърхностите са полирани и след това лакирани. Предвид, че авторът не се занимава професионално с тази дейност, резултатът е повече от впечатляващ! Лакът на показаната по-долу стойка е с червен цвят (ака; 赤), който по времето на Сенгоку Джидай (а и не само) символизирал агресивната бойна мощ. Яркочервената боя била скъпа и трудна за производство, затова лакираните в червено самурайски доспехи били запазен знак за елитни воини и пълководци, например за ударните отряди на клана Такеда, известни като акадзонае (赤備え). Благодарение на червените си брони и страшните си маски, изобразяващи демони (они; 鬼), те всявали ужас сред враговете. Но пардон, май се увлякохме – това би било интересна тема за бъдеща статия… 🙂
На нашия скъп приятел пожелаваме следващият му проект да бъде създаването на тачи-каке, върху което да положи едно тачи нихонто, за да бъде още по-пълнa и впечатляваща колекцията му! Даже имаме какво да предложим: шингунто тачи от епохата на Втората световна война. Защото известен факт е, че офицерските мечове на японската имперска армия всъщност са осъвременен вариант именно на тачи, а не катана. Те се носят на специални кожени каиши с острието надолу, а местоположението на мей, съответно омоте страната, са определени съобразно този стил. За нихонто от времето на Втората световна война може да се пише много. Те са толкова японски мечове, отколкото и онези от по-ранните епохи. В някои отношения дори ги превъзхождат. А защо властите в Япония се спират на тачи вместо на катана като образец на военните мечове? Това също обещава да бъде една интересна бъдеща статия, ала предвид, че всичките ни материали са авторски, а екипът ни не пише с изкуствен интелект, сигурно ще ни отнеме време. Доста време. Надяваме се статията да ви е била полезна и да сте научили нещо ново, или да сте се вдъхновили като нас от изяществото на стойките. Желаем на всички ви здраве и късмет, и дано споделеното хоби да ви носи ценни придобивки, нови умения и щастливи моменти!
