Екипът на Weapons of War е горд да ви представи един автентичен японски меч!

Превъзходно запазен гендай нихонто от годините на Втората световна война, създаден около 1940 г. от Ишидо Терухиде (рождено име Сейичи Кикучи, 1900 – 1982). Авторът е десето поколение наследствен ковач от прочутата школа на Ишидо Корекадзу, базирана във феодално Едо, преименувано през 1868 г. на Токио като столица на обновената Японска империя. Ишидо Терухиде е потомък на прочутия Мусаши Дайджо Фудживара Корекадзу. По време на Втората световна война, Ишидо Терухиде създава мечове единствено като частни поръчки както за офицери, така и за високопоставени цивилни. Както гендайто, така и шовато за първите, а за вторите само гендайто. През 1943 г. му е признат високият почетен ранг бецеки по системата на Нихон Токен Танренджо – Нихон Токен Шинбунши. Бецеки е специален ранг извън класификацията на Фуджиширо за артистичност и майсторство, въведена през 1935 г. Като бецеки Терухиде работи извън групата на армейските ковачи (Рикигун Джумей Тошо) и не се съобразява с техните ограничения и правила. Според някои изследователи, при условно съпоставяне, рангът бецеки би отговарял на джо-саку (превъзходен) или на джоджо-саку (високо превъзходен) в класификацията на Фуджиширо.

Както стана дума, Ишидо Терухиде е десето поколение от прочута школа в столицата на Шогуната Токугава и в някаква степен е разбираемо, че не дели мегдан с военновременните ковачи, повечето от които са нови в занаята. Той подписва изкованите от него мечове с различен мей в зависимост от острието, което изработва – според това дали е традиционно изковано от тамахагане с водно закаляване или не. Когато създава автентичен гендай нихонто, какъвто е настоящият меч, авторът най-често подписва накаго като 石堂輝秀作 (Ишидо Терухиде саку), както се вижда на снимките ни. След 1941 г., когато Япония активно навлиза във Втората световна война и нуждата от мечове за широкия офицерски състав нараства неимоверно, авторът започва да слага и своя личен печат (као) заедно с мей върху някои гендайто, които изработва. Отсъствието на као тук, наред с други съображения ни указва, че мечът е създаден преди 1941 г. – тоест през 1940 г. или малко по-рано. Липсата на арсеналски печати върху накаго на гендайто от Терухиде (а и по принцип) при наличие на най-висок клас облекло от тип 98 почти гарантирано означава, че мечът е бил частна поръчка за някой заможен офицер от японската армия. Кафяво-синият точо (темляк; 刀緒) оказва чина на притежателя, в случая лейтенант или капитан.

Гунто се наричат военните мечове на японските въоръжени сили от 1876 г. насетне, когато шогунатът Токугава вече не съществува, а Страната на изгряващото слънце е минала обратно под властта на императора. Шингунто (新軍刀) буквално означава “нов военен меч” и има за цел да пресъздаде визията на тачи – мечовете, използвани от самураите най-общо между 10 и 16 век. Категорията на шингунто включва няколко подвида, а през 1938 г. е утвърден разглежданият образец 98. Естетически, а в известна степен и функционално, образец 98 е подобрение на разните модели, използвани по-рано от японските офицери. Нашият екземпляр е в превъзходно състояние, без луфтове, хлабавини и все още с видима позлата по месинговите орнаменти. Както споменахме, мечът по всяка вероятност е бил притежание на взводен или ротен командир от японската имперска армия, за което свидетелства автентичният копринен точо в кафяво-синьо. Дали е участвал в сражения днес едва ли би могло да се установи, но без съмнение е носен през войната и може би по време на битка. Впоследствие острието е полирано в Япония, вероятно само веднъж, и в този си перфектен вид достига до нас днес.

След август 1945 г. и последвалата американска окупация, много гунто са умишлено скривани от американците, защото подлежали на незабавна конфискация и/или унищожение. Нашият меч е един от оцелелите. След 1953 г. японците си възстановяват правото да ползват съществуващите традиционно изработени остриета, както и да създават нови такива, но единствено за занимания по бойни изкуства, културни и исторически цели. Въпреки десетките хиляди екземпляри, намирането на автентичен шингунто меч с традиционно изработено острие в наши дни не е много лесна задача, особено ако се търси меч от известен ковач във възможно най-добро състояние на острието и облеклото. Колекционерът трябва да има предвид, че поради ред причини японските военни мечове са едни от най-фалшифицираните, затова и покупката на такъв следва да става след обстойно проучване и от място с добра репутация.

Мечът Ишидо Терухиде, с който разполагаме, остава в Япония чак до 21 век, след което е закупен и пренесен в Европа. Притежаваме снимка на неговото торокушо – задължителен атрибут, нещо като паспорт, с който всяко законно притежавано нихонто е регистрирано в Страната на изгряващото слънце. На регистрация и съответно на торокушо и до ден днешен подлежат само традиционно изработените в Япония мечове. Притежанието на други мечове там не се разрешава. Такива, без изключение, при опит за внос се конфискуват на митницата. При износ на нихонто, неговото торокушо остава завинаги на съхранение в специален регистър в Япония, а за чужденеца са предвидени копие или снимка от документа. Това е така, независимо дали въпросното нихонто притежава допълнително оригами или не. В сравнение с мечовете от по-ранните епохи, поради спецификата на изискванията на NBTHK (едно от които е ковачът да е починал), сравнителна рядкост е гендайто от ВСВ да премине шинса и да се сдобие с оригами от NBTHK или NTHK.

Все пак, през 1997 г. острие на Ишидо Терухиде е удостоено с ниво Hozon от NBTHK, което е своеобразна атестация за автора. В годините до днес, освен Hozon, негови мечове са получавали и по-високото ниво Tokubetsu Hozon. Това само по себе си говори за майсторството му, защото като силно консервативна организация NBTHK сертифицира по-лесно и по-високо старите мечове от самурайски времена кото, шинто и шиншинто, а критериите им за гендайто са много по-строги. Не защото гендайто са с нещо по-долу от старите мечове (функционално дори напротив), а просто защото са по-нови и според оценяващите нямат сходна историческа стойност. На което определение всеки колекционер на милитария и особено на хладни оръжия от 20 век ще се усмихне, предвид факта, че шингунто през Втората световна война са последният случай в човешката история, когато мечове изобщо са носени и използвани масово по време на война. Не само от Япония, ами от когото и да било по света.

Настоящето острие представлява отлично запазена убу катана, в чудесна японска полировка, намираща се в почти безупречно състояние. Нагаса от две шаку и две сун е обичайна за гендайто, създадено за шингунто коширае. Сугата е мощна и солидна, изкована с необходимите пропорции, за да устои на предизвикателствата на бойното поле. Отличава се с ториизори извивка със средна дълбочина, йори муне, фумбари с плавен преход към ацуи мунесаки и чу-кисаки, също впечатляващ хамон в стил гуноме-мидаре. Ко-итаме джихада е изключително стегната, типично за школата Ишидо, почти неразпознаваема в огледално полираната джи, но различима в шиноги-джи при добра светлина, и особено в якиба. Произведение на изкуството, свидетелство за майсторството на японската ръка и същевременно пълноценен инструмент за война. По ламинираното острие от тамахагане не се забелязват никакви кидзу, с изключение на стар, плитък белег в муне, на около 5 сантиметра пред мунемачи. Полировката е огледална, кристално чиста, с една-единствена драскотина по шиноги-джи на ура страната, в близост до хабаки. Остротата на рещежия ръб е впечатляваща.

Що се касае до облеклото, то е създадено преди сблъсъка на Япония със САЩ от декември 1941 г., тоест в изработката му вложените материали са с възможно най-високо качество. Месинговото хабаки е един от малкото неукрасени елементи от коширае, което повече или по-малко е стандартно за образец 98. Сеппа са осем на брой, както са поставяни на най-ценните мечове, по четири различни дебелини от двете страни на цуба. Сая се състои от две части – вътрешност от дърво, поставена във външна обвивка от желязо. Намира се в чудесно състояние, все още с оригиналния лак и с работещо заключване и бутон за освобождаване на острието, без удари или подбитости. Ишизуки, койгучи, хайкан, семегане са месингови, с флорални мотиви и позлата. Изобщо елементите по коширае изобилстват от релефна украса с позлата. Цуба е отворен стил – сукаши, месингова, изящна и солидна, с тематични образи на сакура (Prunus serrulata, японска вишна) – традиционен символ, на почит в Бушидо още от самурайски времена и основен визуален мотив в образец 98. Цука е от твърда дървесина със саме панели в натурален цвят, с бамбуково мекуги. Ито е от кафява японска коприна, оплетена в стил хинери-маки. Въпреки годините, все още е много стегната и почти без следи от захват. Фучи, кабутогане и саруте също са богато украсени с флорални релефи и позлата. С времето, най-вече от допира на дланите върху им, флоралните менуки са патинирали в типичния за медта, месинга и бронза зеленикаво-синкав нюанс. Всичко е автентично.

За съхранение и пренасяне на меча е налице стар японски букуро в добро състояние – копринен калъф от годините на Втората световна война, а може би по-стар.

Основни параметри:

Зукури (форма на острието): шиноги-зукури с йори-муне и чу-кисаки
Нагаса (дължина на острието): 66.7 см
Мотохаба (широчина на острието при мачи): 3.08 см
Сакихаба (широчина на острието при йокоте): 2.24 см
Мотокасане (дебелина на острието при мачи): 0.67 см
Сакикасане (дебелина на острието при йокоте): 0.55 см
Сори (дълбочина и стил на извивката): 1.5 см ториизори
Хамон (стил на закаляване): ниой-деки гуноме-мидаре с ко-аши; ко-мару боши
Китае (стил на прегъване): ко-итаме хада
Омоса (тегло на голо острие): 740 грама

Нихонто Ишидо Терухиде е солиден и впечатляващ традиционно изработен японски меч, с достойна история, в превъзходно състояние. Надяваме се да го оцените подобаващо! Острието е в изключително запазено, също и армейското облекло. Съветваме ви да потърсите информация в интернет за ковача, както и примери и отзиви за други гендай мечове от същия времеви период, които Ишидо Терухиде е създал. Това красиво историческо оръжие е преживяло Втората световна война и може да бъде гордост във всяка колекция. Позволява употреба в занимания по японски бойни изкуства при наличие на желание и необходимата подготовка, макар да не препоръчваме такава. Автентичният шингунто е толкова японски меч, колкото и част от военната история на 20 век.

За допълнителна информация относно меча или за въпроси, свързани със закупуването, моля пишете ни. Всяко нихонто е много ценно и по обективни причини не може да бъде поръчано и доставено като повечето мечове от колекцията ни. Ако имате желание да го притежавате, моля свържете се с нас предварително, за да уточним всички подробности относно заплащането и получаването. Така ще гарантираме и нашето, и вашето спокойствие.

Екипът на Weapons of War

За допълнителни снимки, моля натиснете върху падащото меню в следващата секция “Описание”.