„Катана“ ( 刀 ) е японски дълъг меч (дайто), оставил трайна диря в световната история. Остротата и грацията на това оръжие впечатляват дори през 21 век, когато сраженията с тях са част от миналото. В наши дни култът към „Бушидо“ отново е популярен и последователите на японските бойни изкуства се множат. Това води до създаването на нови мечове, които да заместят старите в тренировъчните практики. Някои от тях следват традиционните методи на изработка, други са резултат от съвременни материали и технологии. Качествено изработена катана, без значение автентична или модерна, е еталон за универсално хладно оръжие. И в двата случая притежанието на самурайски меч е непреходен символ на сила, чест и достойнство.

В исторически план самураите използвали катана в битка, за дуели и при всекидневните си упражнения яй, ката и тамешигири. Да си служи с дългия меч било най-ценното и необходимо физическо умение за един войн в японското общество. Общото при всички катана са извитата форма на острието, която повишава разсичащата мощ, както и ръкохватката за две ръце, която е предпоставка за сигурен и мощен замах. Шиноги-зукури е най-разпространеният тип острие сред японските мечове, осигуряващ очаквано предимство на разсичащите техники пред намушкващите такива, които остават приложими. Профилът на острието е спазен изцяло, когато линията „йокоте“ е геометрична, а не естетична. Ламинирането в процеса на коване е една от съществените техники на традиционната изработка и се състои в изготвянето на заготовката от различни по характеристика стомани, всяка поставена на определено място с конкретна цел. Прегъването при коване на цялата заготовка или на определена част от нея, създават неповторимата „хада“ в бъдещото острие. Накрая, но не на последно място, диференцираното закаляване придава извивката и плащещата твърдост на режещия ръб на японския меч и също е ключов момент от изкуството на направата му.

„Немури но Тацу” е ръчно изработена катана, родена от идеята чрез съвременни материали да се достигне максимална автентичност в техниките, изпълнението и визията спрямо нихонто. Дело на малко оръжейно ателие в град Лонкуан, Китай, ръководено от майстор ковач, изучавал своя занаят в Япония. Острието е ламинирано в „хонсанмай“ стил. За целта са използвани три стомани: AISI 1045, AISI 1060 и AISI 1095. Разбираемо, гръбнакът е от най-меката стомана 1045, режещият ръб от най-твърдата 1095, а страните са от 1060, която е прегъвана 13 пъти при коването, за да добие 8192 слоя и да изобрази „хада“, която условно да се доближава до нихонто. Оформеното така острие преминава класическо диференцирано закаляване чрез покриване с глина, нагряване и рязко охлаждане в корито с вода, откъдето получава извивката си, заедно с неповторимия стил на закаляването „хамон”. Завършеното острие е ръчно полирано с водни камъни в поредица от стъпки, включително финална работа с напръстни камъчета. Резултатът е чудесен пример за онова, което би могло да се постигне при влагане на съвременна стомана в традиционната техника на изработка. В допълнение към първокласното острие, облеклото е създадено с подобаващо внимание. „Цука” е оплетена в натурална коприна върху цяла кожа от скат, вместо над типичните панели. „Цуба”, „фучи” и „кашира” са железни, с целенасочено минималистична украса, а „сеппа”, „хабаки” и „тацу менуки” са от месинг. „Сая” е завършена в стил „ишимe” в черен цвят, а „коджири”, „койгучи” и „куриката” са от биволски рог. Името на меча в превод означава „Спящ Дракон”. Едно произведение на изкуството и страхотно оръжие със собствено, осезаемо присъствие. „Немури но Тацу” е ползван съвсем спорадично за занимания по яй и ката, без тамешигири, винаги почистван и съхраняван безкомпромисно. Съответно състоянието му е трудно различимо от онова, в което е бил навремето при напускането на оръжейното ателие.