В Страната на изгряващото слънце открай време съществуват споменатите “къщи на удоволствията”, където подбрани и обучени в любовното изкуство куртизанки служат за задоволяване страстите основно на самурайската прослойка. Някои от по-ерудираните и образовани представители на воинското съсловие ценят и друг тип удоволствия, например музика, танци и поезия. От тези техни желания се ражда светът на гейшата, която има за цел да достави наслада на сетивата, без да бъде обучавана в любовно изкуство и без да е задължена да спи с клиентите си. Тази задача продължават да изпълняват куртизанки от различни степени. Но дори най-реномираните от тях трудно се мерят с гейшите в музикалните изкуства, просто защото последните цял живот се обучават и практикуват именно това.

Част от вдъхновението за този тип сценично изкуство идва от класическия театър Но, където пантомимите се изпълняват само от актьори мъже, а женските роли се играят от тях с много грим и маски. Жените скоро получили шанс да блеснат на “свой терен”, и така се оформило съсловието на гейшите. Първоначално това били по-способните и изящни куртизанки от най-високата степен, а впоследствие изцяло отделна каста, която живеела в собствени оградени квартали и по свои вътрешни правила. С времето и упадъка на шогуната развлеченията с куртизани излизат от мода (особено след Реставрацията Мейджи от 1868 г.), но гейшите остават все така популярни, дори достигайки пик в авторитета и посещаемостта на границата между 19 и 20 век, в столицата Токио.

В наши дни

Днес, ако искате да се насладите на гейша, трябва да се отправите към старата столица Киото. Едва стотина гейши са на разположение в огромния град, живеейки и работейки в традиционните си “чаени къщи”, както винаги са правили. Намаляващият им брой се обяснява със строгия живот в сравнителна изолация и дългогодишното обучение, което е необходимо за една гейша. Тези обстоятелства от една страна са несъвместими с модерния, технологичен свят на глобализъм и “свързаност”, но от друга страна прави съвременната гейша да бъде толкова елитна, нетипична и загадъчна за клиентите, колкото винаги е била, а дори и повече.

Съвременната “гейко” (терминът за пълноправна гейша) започва подготовка в Киото като “майко” около 15-годишна възраст, въпреки че традиционно в епохата на Шогуната гейшата е започвала обучението си много по-млада, често около 6-годишна. Майко усвоява необходимите умения в гостоприемството, поддържане на разговори и изпълнение на традиционни изкуства в компанията и под покровителството на някоя гейко, която нарича “онеесан” – по-голяма сестра, макар двете да нямат роднинска връзка.

Майко следва наставничката си гейко на срещите с клиенти, попивайки нейните движения и следейки внимателно маниера й на общуване. Като професионален артист, ролята на гейко не е само да свири и да танцува, а също така да поддържа високо настроението на клиентите си с остроумни разговори и дори да им прави компания в консумацията на саке, ако моментът е подходящ. Гейко прави всичко възможно вечерта да протече възможно най-очарователно и да откъсне посетителите от ежедневните им тревоги поне за няколко часа. Като “стажантка”, от майко не се очаква да бъде толкова активна в общуването с клиентите. Вместо това, за постигане на желания ефект се разчита на нейната младост и красота, на украсата от бижута, на скъпите кимона, на усмивката й.

Гейко и майко могат да имат няколко поредни срещи за един ден, започвайки след 16:00 и стоейки до късно, често до идната сутрин. През цялата седмица те живеят и се упражняват в пансион, наречен “окия” към чаения дом, в който работят. Обикновено имат право на почивен ден в неделя, когато се обличат лежерно, не се гримират прекалено и излизат на разходка из Киото като всички други млади жени. В този вид трудно може някой да ги разпознае, дори да е бил техен клиент. А през годините не един или двама туристи са минавали случайно покрай гейша из улиците на Киото, без дори да го осъзнаят.

Цени и условия

Ако желаете да се срещнете и дори да пийнете чай или саке с истинска гейша в типичната традиционна обстановка, компанията й съвсем не е евтина. Всички официални гейши оперират само в лицензирани “очая” (чаени къщи), често прикрити зад невзрачни дървени врати, с малки и незабележими указателни знаци, които повечето хора не забелязват. Но възможността за среща не зависи единствено от дълбочината на джобовете ви.

За много японци, дори за онези, които живеят в Киото, досегът им с гейша се изразява във виждането на слизаща от такси и изчезваща зад безименна врата красива млада жена. Очая поддържат историческата си репутацията за уединение и ексклузивност. Има строги правила за клиентите. Не се допускат “първи посетители” (Ichigen-san Okotowari), независимо колко са богати. Необходимо е някой от установените и почитани посетители да гарантира лично.

Днес има различни възможности за един турист да попадне в компанията на гейша. Съществуват агенции, например https://mai-ko.com/geisha/ които организират посещения на представления и шоу програми с участието на гайко и майко. Цените варират между $100 и $500 американски долари за посетител, в зависимост от реномето на гейшите, продължителността на събитието, дали е включен кетъринг и т.н. Има способи за заобикаляне на изискванията на Очая за налична препоръка от установен клиент – условие, трудноизпълнимо от турист. Една частна вечеря с гейша би надхвърлила $1000 и то само за времето й. Консумацията на храни и напитки се заплаща отделно и съвсем не е евтина. Но ценителите на традиционната японска култура с такова изживяване твърдят, че си заслужава всяка йена.

Екзотика в модерните времена

Поради сложния живот на гейшите в нашия съвременен свят, техният брой постоянно намалява. Из Киото е пълно с барове, караоке заведения и ресторанти, където човек може да похарчи малко пари и да се позабавлява. За да е способен да оцени представянето на гейша и да му се наслади, клиентът трябва да има афинитет или поне повърхностна представа за традиционните японски изкуства. Масово чужденците нямат – за тях гейша е просто една уникална атракция, която да посетят, докато са в Япония. Местните японци пък трудно могат да оправдаят харченето на големи суми пари за компанията на гейша, и то редовно. Всички тези обстоятелства пораждат своего рода вакуум, и все пак гейши съществуват, те все още са на почит и все още компанията и уменията им са ценени и почитани не само от мъжете, но и от жените.

Днешният образ на Япония постоянно се отдалечава от епохата на Шогуната и самураите, напредвайки в бъдещето със своите високи технологии, небостъргачи и влакове-стрела. Някой може да помисли, че гейшите са странно оцелял във времето анахронизъм. Ключът е, че връзките с миналото и традициите в Япония са изумително трайни. Докато страната поддържа и почита своята древна и богата култура, светът на гейшите, какъвто го познаваме, ще продължи да съществува.