Екипът на Weapons of War е горд да представи на Вашето внимание един автентичен японски меч!

Превъзходно запазен гендай нихонто от годините преди Втората световна война, създаден през януари 1930 година от Коджима Каненори. Той е изявен и уважаван майстор, работил в епохата Шова. По-малък брат на Коджима Канемичи, също реномиран ковач. Истинското му име е Коджима Таро, роден през 1907 г. в град Секи, префектура Гифу. Разположен в историческата провинция Мино, градът е вековен център в създаването на нихонто. От своя страна Мино-ден е една от петте (Гока-ден, 五箇伝) основни школи (традиции) в коването на японски мечове. Когато създава този меч, Таро е едва 23-годишен. Съдейки по възрастта му, както и от многобройните активности в стоманата и високото ниво на изработка, този меч вероятно е бил един от онези, които авторът е представил за оценка, за да получи майсторското си право, което му е дадено през 1931 г. Подписът (мей) на омоте гласи: 銘 濃州関住小島太郎兼則作 (Ношу секи джу Коджима Таро Каненори саку), а на ура: 昭和五年正月日 (Шова го-нен шо-гатсу хи).

Коджима Каненори усвоява занаята под надзора на брат си в школата на Ватанабе Каненага в Секи, която създава цяла плеяда от способни ковачи, работещи по традиционния метод и с традиционни материали. В годините на Втората световна война Каненори е “рикугун джумей тошо”, тоест сертифициран от императорското правителство да създава шингунто за японската армия. Освен традиционно изработени от тамахагане гендайто (какъвто е настоящият меч), за огромните нужди на японската военна машина, авторът паралелно създава и шовато мечове от съвременна стомана и чрез съвременни способи. През 1941 г. печели първо място на 6-тото изложение Шинсаку нихонто денранкай. Остриета на Каненори са оценявани на 1 милион йени, което също свидетелства за заложбите му. Рангът му на ковач в годините на войната е чу-джо саку, който е средновисок. Нужно е правилно да се отчетат обстоятелствата, свързани с тази система за оценка. Предвид младостта на Каненори и конкуренция на стотици ковачи, изработвали гендайто до 1945 г., този ранг сам по себе си буди уважение, особено след като неговият учител Каненага (всепризнат майстор) също е чу-джо саку, макар след войната приносът му на ковач и учител да е подобаващо преоценен във възходяща посока. Колкото до Каненори, има сведения, че той е работил чак до края на ерата Шова, тоест създавал е мечове дори след като е преминал 80-годишна възраст.

Настоящият екземпляр е отлично запазена убу катана, тоест сугата й е такава, каквато я е създал Коджима Каненори. Вероятно е полирана само два пъти във времето от 1930 г. до днес. Настоящата полировка е стара японска, все още в чудесно състояние, разкриващо напълно красотата на впечатляващото острие. Както стана дума, този меч е правен преди войната, а размерите, пропорциите и формите му попадат в типичните за гендайто рамки. Не си личи да е обличан като шингунто или да е ползван за военни цели, но няма как това да се знае с положителност. След август 1945 г. и последвалата американска окупация, много шингунто са “съблечени” и умишлено крити от американците, защото подлежали на незабавна конфискация и/или унищожение.

Нашият меч е преминал през тези превратности. След 1953 г. японците си възстановяват правото да ползват наличните традиционно изработени мечове, както и да създават нови такива, но единствено за занимания по бойни изкуства, както за културни и исторически цели. Не можем да знаем също така дали това острие от Коджима Каненори е имало традиционно коширае в следвоенния период. Предвид основателната хипотеза за създаването му като майсторска атестация за автора, напълно вероятно е острието доскоро да е било съхранявано единствено в ширасая. Впрочем цуба, като част от настоящето коширае, всъщност е антика от ранния 19-и век (или дори от края на 18-и век), тоест от ерата Едо. Това е честа практика при класическите гендайто (1876 – 1945 г.), когато при създаването на коширае, в знак на почит и приемственост се монтира цуба от по-ранна епоха.

През първото десетилетие на 21 век мечът все още се е намирал в Япония. През 2007 г. е преминал шинса в Токио и е оценен от NBTHK с ниво Hozon. Макар Хозон да е първото от четирите нива на NBTHK (фондацията за запазване на японския меч, работеща под правителствен надзор), то съвсем не е гарантирано за всеки традиционно изработен японски меч, особено пък за гендайто. Стъпките над Хозон са много стръмни, а типичната ценова разлика за нихонто с Хозон или с по-високия Токубетсу Хозон обикновено възлиза на хиляди евро. Във всеки случай, притежанието на свидетелство (оригами) от NTHK (другата легитимна организания, която обаче е частна) и особено от NBTHK винаги е голям плюс и потвърждава достойнствата и автентичността на острието. Що се касае до представения тук меч, и да нямаше оригами, описаното щеше да е извън съмнение за всеки, който е имал някакъв по-продължителен досег с нихонто.

Остроето е солидно и изящно, изковано с необходимите пропорции, за да бъде пълноценно военно оръжие, а не само меч за упражнение на бойни изкуства. Сугата е обичайна за гендайто от предвоенния период – нагаса е с дължина точно 2 шаку и 2 сун, касане е почти 8 мм. Изразено фунбари, плавна кошизори извивка, отчетливо йори муне, чу-кисаки и превъзходен хамон в стил гуноме-мидаре с много ние, аши, сунагаши и други хатараки, които опитно око би могло да забележи. Джихада е изключително богата и впечатляваща, в стил итаме-мокуме, наситена с редки (за гендайто) активности, например вълнообразните линии юбашири. Мечът е буквално като учебник и христоматия за любознателния колекционер. По ламинираното острие от тамахагане не се забелязват откровени кидзу, а слоевете в стоманата са плътни и стегнати – разбираемо предвид чие дело е мечът, но все пак трябва да се отбележи, че липсата на нежелани кидзу е похвална при подобна дива джихада и толкова активности. Както стана дума, полировката е в чудесно за възрастта състояние, с минимални следи от употреба. Има няколко зони с петънца от неактивна оксидация, най-вече около мунемачи и по муне – нищо нетипично или притеснително, ако мечът се поддържа подобаващо. Все пак, след по-малко от четири години (през януари 2030 г.), това нихонто ще навърши сто години и ще бъде класифицирано като антика според японския протокол, а това допълнително ще повиши историческата, художествената и материалната му стойност.

Неговата ширасая е стара изработка, по всяка вероятност японска, в чудесно състояние. Притежава по-ново цунаги с медно хабаки. Коширае е съвременна изработка. Хабаки е от мед, с гравиран дъждовен мотив. Сеппа също са от мед и следват контурите на цуба. Както стана дума, цуба е антика от по-ранен период, по наше предположение на около двеста години. Изработена е от желязо със златна украса и има традиционна, елегантна мокко сукаши форма. Сая е с лаково покритие в стил куроро, в много добро състояние, с минимални следи от употреба. По всяка вероятност е японска изработка и не е правена конкретно за това острие, но му приляга добре. Койгучи и коджири са от полиран биволски рог – традиционен усилващ материал. Шитодоме е от месинг, а сагео е от черно-бяла синтетична коприна – подходящ цветови избор за коширае. Цука е с ядро от японска магнолия и мекуги от бамбук, натурална самегава в бял цвят, ито (с хишигами) от естествена черна коприна, оплетено в стил хинери-маки. Менуки са изработени от месинг, с флорален мотив и са разположени в стил гяку. Върху фучи има миниатюрна гравюра на цунами, а двете с кашира са от неръждаема стомана. Коширае, типично по японски, е елегантно в своята минималистична семплост и се намира в отлично състояние.

За съхранение и пренасяне на острието в коширае или ширасая са предвидени два копринени катана-букуро.

Кратка спецификация:

Зукури (форма на острието): шиноги-зукури с чу-кисаки
Нагаса (дължина на острието): 66.7 см
Мотохаба (широчина на острието при мачи): 3.2 см
Сакихаба (широчина на острието при йокоте): 2.1 см
Мотокасане (дебелина на острието при мачи): 0.77 см
Сакикасане (дебелина на острието при йокоте): 0.52 см
Сори (дълбочина и стил на извивката): 1.6 см кошизори
Хамон (стил на закаляване): гуноме-мидаре с ние, аши, сунагаши; ко-мару боши
Китае (стил на прегъване): итаме-мокуме хада с чикей, юбашири
Омоса (тегло на голо острие): 760 грама

Нихонто Коджима Каненори е впечатляващ автентичен японски меч в чудесно състояние. Надяваме се да го оцените подобаващо! Острието е изключително добре изработено и може да се похвали с активност, нетипична за повечето гендайто, които му придава неповторимата визия на далеч по-древен меч. Съветваме ви да потърсите информация в интернет за неговия ковач, както и примери и отзиви за други гендайто, които той е създал. Едно красиво историческо оръжие, което може да бъде гордост във всяка колекция, а същевременно да бъде използвано редовно в занимания по японски бойни изкуства при наличие на желание и необходимата подготовка. Вярваме, че всеки музей по света без колебание би го показал в тематична експозиция.

За допълнителна информация относно меча или за въпроси, свързани със закупуването, моля пишете ни. Всяко нихонто е много ценно и по обективни причини не може да бъде поръчано и доставено като повечето мечове от колекцията ни. Ако имате желание да го притежавате, моля свържете се с нас предварително, за да уточним всички подробности относно заплащането и получаването. Така ще гарантираме и нашето, и вашето спокойствие.

Екипът на Weapons of War

За допълнителни снимки, моля натиснете върху падащото меню в следващата секция “Описание”.