Екипът на Weapons of War е горд да представи на вашето внимание този автентичен японски самурайски меч!

Превъзходно запазен нихонто от късната ера Муромачи, създаден в началото на 16 век. Красиво вакидзаши (уакизаши), със солидна и изящна нагаса в неподправена японска полировка и функционално, разкошно коширае. Впечатляващото острие носи мей на своя създател, а именно Канетомо (чете се още като Канецуке и Канемасу) от град Секи, провинция Мино, с придружаващи официални документи (оригами) от NBTHK за ниво Hozon. Хозон кантейшо е признание, че острието е автентично и ценно, в добро състояние, има историческа и художествена стойност. Канетомо пък е първият ковач от епохата с това име, достигнал висока репутация в своя занаят. След него, в продължение на повече от век, работят още трима Канетомо – негови ученици и приемници. Град Секи в провинция Мино (или Ношу, както е известна на съвременниците) е вековен център за създаването на нихонто, една от петте основополагащи японски школи в ковачеството, наред с Ямаширо, Ямато, Бидзен и Сошу. Школите са активни до установяването на шогуната Токугава, когато постепенно различията между тях отмират. Всички по-сетнешни ковачи, чак до наши дни, в някаква степен се стремят да наподобят и приспособят традициите на някоя от петте класически школи. Канетомо, заедно с Канесада, са двама от най-видните представители на школата Мино. Мечовете им са високо ценени по времето на Сенгоку Джидай, с репутация за здравина и острота. В наши дни техни остриета могат да се разгледат в музея на японския меч в град Секи.

Въпросното вакидзаши има елегантна сугата, наподобяваща катана в пропорциите и формите. Острието е създадено като катана или ко-катана в разгара на Сенгоку Джидай преди повече от 500 години. Превратностите на епохата, бойните действия, смяната на притежатели и традиции в шогуната не довеждат до драстични промени в сугата, въпреки че е суриаге. Според нашата информация, острието е полирано и евентуално преобличано само веднъж в последните два века, тоест този меч-бижу е достигнал до нас днес право от епохата на самураите. Облеклото му по всяка вероятност е от средна или късна ера Едо, което също е учудващо, особено предвид наистина чудесното му състояние. Изхождайки от достойствата на острието, дело на първокласен ковач, както и артистичността, вложена в коширае, можем основателно да предположим, че този меч никога не е бил типично шото (къс меч, част от дайшо) на някой редови воин, а собственост на много заможен и/или високопоставен самурай/хатамото/даймьо, предаван в наследство като семейна реликва през поколенията. Възможно е мечът, предвид своите пропорции, да е бил предвиден за дете или юноша, наследник на богат и влиятелен самурайски род, за да отговаря на положението му при публични изяви. В епохата на шогуната Токугава само самурай от висок ранг би могъл да разполага с необходимите средства, свързани с изработката на такъв меч, както и възможността да го съхранява през годините в превъзходно състояние, без да му се налага редовно да го използва по предназначение (и съответно амортизира).

Мечът впечатлява с остротата си дори днес. Дължината на нагаса е сравнително голяма, близо до границата от 2 шаку (60.6 см), която разделя вакидзаши от катана. Грабват окото двата успоредни хи (жлебове) по протежение на шиноги-джи, явяващи се рядък и ценен елемент на сугата. Извивката е плитка кошизори, а хамонът е в стил ниой-деки сугуха със сунагаши. Контрастът между него и красивата джихада в стил итаме-мокуме с нагаре е подчертан и наситен. Благодарение на майсторската автентична полировка, ламинацията между отделните слоеве в стоманата е ясно видима и разкрива дълбоката, скрита красота на острието и високите умения на Канетомо. Всички линии и повърхности са прави, резки и идеално оформени. Впечатлява още и отсъствието на кизу (дефекти), които са често срещан белег при старинните ламинирани остриета от тамахагане. По настоящата полировка няма следи от тамешигири. На места се забелязват дребни петънца неактивна оксидация и съвсем повърхностни драскотини, резултат от стотиците и хиляди пъти вадене и прибиране на вакидзаши в сая – нещо напълно ествествено.

Цуба е антика от среден или късен Едо период, направена от желязо, с когай хицу-ана и украса във формата на зимноцъфтящ сливов цвят (Prunus mume) – традиционен символ на почит у самураите. Хабаки е конструирано от две части, покрито със златно фолио и богато украсено. Трите сеппа са от мед и месинг, две от които със златно покритие, което във времето на места се е отронило. Сая приляга съвършено на острието, лакирана е в червено и черно, с неповторима артистична шарка. По горния слой на лаковото покритие се срещат плитки и труднозабележими драскотини. Коджири и койгучи са от биволски рог, също и куригата, в която е вложено декориративно шитодоме. Част от повърхностния лак около койгучи е леко олющен. Описаните по-горе дребни козметични забележки според нас са съвсем закономерни, дори учудващо малко предвид възрастта на меча. Цука е от твърда дърсесина, изцяло обвита със самегава в натурален цвят, красиво потъмняла с годините, с едно бамбуково мекуги. Ито е все още изключително стегнато, от черна естествена кожа, оплетена в разновидност на стила хинери-маки. Сагео представлява двуцветна японска коприна в бяло и златно – чудесен избор от естетическа гледна точка. Менуки са изработени от мед и желязо, с позлатени акценти. Кашира е от желязо, отново с позлата. Фучи също е от желязо, със златни изображения на цъфнал сливов цвят, в унисон със символа на цуба и цялостната тематика на облеклото. Което облекло, също като острието, има висока художествена стойност. Между нагаса, хабаки и цуба са поставени няколко медни секигане (дребни вложки за стабилност). Използването на секигане е традиционен похват, за да се поддържа във времето коширае винаги стегнато и без луфтове.

Разполагаме с изящен златист коширае-букуро (копринен калъф) за съхранение и пренасяне на гореописаното нихонто, в чудесно състояние.

Кратки технически данни:

Зукури (форма на острието): шиноги-зукури с чу-кисаки
Нагаса (дължина на острието): 55.3 см
Мотохаба (широчина на острието при мунемачи): 2.85 см
Сакихаба (широчина на острието при йокоте): 2.05 см
Мотогасане (дебелина на острието при мунемачи): 0.66 см
Сакигасане (дебелина на острието при йокоте): 0.41 см
Сори (дълбочина и стил на извивката): 1 см кошизори
Хамон (стил на закаляване): сугуха-ниой деки със сунагаши
Китае (стил на прегъване): итаме-мокуме с нагаре
Омоса (тегло на голо острие): 547 грама

Нихонто Канетомо е великолепен японски меч, с достойна за възхищение история, в превъзходно за възрастта си състояние, притежаващ оригами Хозон от HBTHK. Надяваме се, че и вие ще го оцените подобаващо. Острието е изключително добре изработено и запазено, също и облеклото. По нашето скромно мнение никой музей в света няма да пропусне да го експонира в подходящия контекст. Въпреки, че категорично не препоръчваме антики да се използват за упражнения по бойни изкуства, този меч е в състояние да служи за ката или ияй при наличие на необходимата подготовка. Остротата му извън съмнение е достатъчна за тамешигири, но според нас това би било проява на кощунство. Вакидзаши Канетомо е очарователно историческо оръжие, гордост за всяка колекция.

За допълнителна информация относно меча или за въпроси, свързани със закупуването, моля пишете ни. Това нихонто е много ценно и по обективни причини не може да бъде поръчано и доставено като повечето мечове от колекцията ни. Ако имате желание да го притежавате, моля свържете се с нас предварително, за да уточним всички подробности относно заплащането и получаването. Така ще гарантираме и нашето, и вашето спокойствие.

Екипът на Weapons of War

За допълнителни снимки, моля натиснете върху падащото меню в следващата секция “Описание”.