Екипът на Weapons of War е горд да ви представи един автентичен японски меч!

Превъзходно запазен гендай нихонто от годините на Втората световна война, създаден през 1940 г. от Ишидо Терухиде (1900 – 1982). Авторът е десето поколение наследствен ковач от прочутата школа на Ишидо Кореказу, базирана във феодално Едо, преименувано през 1868 г. на Токио като столица на обновената Японска империя. Ишидо Терухиде е потомък на прочутия Мусаши Дайджо Фудживара Кореказу. По време на Втората световна война, Ишидо Терухиде създава мечове както за високопоставени офицери, така и за цивилни. През 1943 г. му е определен почетния ранг бецеки по системата на Нихон Токен Танренджо – Нихон Токен Шинбунши. Ишидо Терухиде подписва изкованите от него остриета с различен мей в зависимост от острието, което изработва, според това дали е от тамахагане и дали е използвал изцяло традиционни похвати. Когато създава автентичен гендай нихонто, какъвто е настоящият меч, авторът най-често подписва накаго като 石堂輝秀作 (Ишидо Терухиде саку).

Гунто се наричат военните мечове на японските въоръжени сили от 1875 г. насетне, когато шогунатът Токугава вече не съществува, а Страната на изгряващото слънце е минала обратно под властта на императора. Шин-гунто (新軍刀) буквално означава “нов военен меч” и има за цел да пресъздаде визията на тачи – мечовете, използвани от самураите най-общо между 10 и 16 век. В категорията на шин-гунто попадат няколко подвида, а през 1938 г. е утвърден настоящият образец 98. От естетическа гледна точка, а в голяма степен и от функционална, образец 98 е резултат от развитието на разните модели, използвани по-рано от японските офицери. Екземплярът е в превъзходно състояние, без луфтове, хлабавини и все още с видима позлата по месинговите орнаменти. Мечът извън съмнение е бил притежание на полеви офицер от японската имперска армия, за което свидетелства и автентичният копринен точо в кафяво-синьо. Дали е участвал в сражения днес трудно би могло да се каже, но извън съмнение е носен на война. Острието впоследствие е полирано само веднъж в самата Япония и в този си вид достига до наши дни.

След август 1945 г. и последвалата американска окупация, много гунто са крити умишлено от американците, защото подлежали на незабавна конфискация и/или унищожение. Нашият меч е един от оцелелите. След 1953 г. японците си възстановяват правото да ползват съществуващите традиционно изработени остриета, както и да създават нови такива, но единствено за занимания по бойни изкуства, културни и исторически цели. Намирането на автентичен шин-гунто меч с гендай острие не е лесна задача, особено ако се търси екземпляр от известен ковач във възможно най-добро състояние. Колекционерът трябва да има предвид, че поради ред причини военните мечове са едни от най-фалшифицираните, затова и покупката на такъв следва да става след обстойно проучване и от проверено място.

Мечът Ишидо Терухиде остава в Япония допреди няколко години, когато е закупен оттам и пренесен в Европа. Притежаваме снимка на торокушо – задължителен атрибут, нещо като паспорт, с който всяко нихонто е регистрирано в Страната на изгряващото слънце. На регистрация и съответно на торокушо и до ден днешен подлежат само традиционно изработените в Япония мечове. Всички останали, без изключение, при опит за внос се конфискуват на митницата. При износ на нихонто, неговото торокушо остава завинаги на съхранение в специален регистър в Япония, а за чужденеца е предвидено копие от документа, независимо дали мечът притежава допълнително оригами или не. В сравнение с мечовете от по-ранните епохи, поради спецификата на изискванията (едно от които е ковачът да е починал), рядкост е гендайто да бъде допуснато до шинса и да се сдобие с оригами от NBTHK или NTHK. Все пак, през 1997 г. острие на Ишидо Терухиде е удостоено с ниво Hozon от NBTHK, което е своеобразна атестация за автора.

Настоящето острие представлява отлично запазена убу катана, в чудесна японска полировка, намираща се в почти съвършено състояние. Нагаса е обичайна за гендайто, създадено за шин-гунто коширае. Сугата е мощна и солидна, изкована с необходимите пропорции, за да устои на предизвикателствата на бойното поле. Отличава се с торизори извивка със средна дълбочина, йори муне, фумбари с плавен преход към ацуи мунесаки и чу-кисаки, също впечатляващ хамон в стил гуноме-мидаре. Джихада е изключително стегната, почти неразпознаваема в огледално полираната джи, но различима в шиноги-джи при добра светлина и особено в якиба. Произведение на изкуството, свидетелство за майсторството на японската ръка и същевременно пълноценен инструмент за война. По ламинираното острие от тамахагане не се забелязват никакви кизу, с изключение на незначително петънце в муне, на около 5 сантиметра пред мунемачи. Остротата е впечатляваща.

Що се касае до облеклото, то е създадено преди сблъсъка на Япония със САЩ от декември 1941 г., тоест в изработката му вложените материали са с възможно най-високо качество. Месинговото хабаки е един от малкото неукрасени елементи от коширае. Сеппа са осем на брой, както трябва да бъдат, по четири различни типа от двете страни на цуба. Сая се състои от две части – вътрешност от дърво, поставена във външна обвивка от желязо. Намира се в чудесно състояние, все още с оригиналния лак и с работещ бутон за освобождаване на острието, без удари или подбитости. Ишизуки, койгучи, хайкан, семегане са месингови, с флорални мотиви и позлата. Изобщо елементите по коширае изобилстват от релефна украса. Цуба е в стил сукаши, месингова, доста солидна и изящна, с тематични образи на сакура (Prunus serrulata, японска вишна) – традиционен символ, на почит в Бушидо още от самурайски времена и основен визуален мотив в армейски образец 98. Цука е от твърда дървесина със саме панели в натурален цвят, с бамбуково мекуги. Ито е от кафява японска коприна, оплетена в стил хинери-маки. Въпреки годините, все още е много стегната и почти без следи от захват. Фучи, кабутогане и саруте също са богато украсени с флорални релефи и позлата. С времето и най-вече от допира на дланите върху им, менуки са частично патинирали в типичния за медта, месинга и бронза зеленикаво-синкав нюанс.

За съхранение и пренасяне на меча е налице автентичен японски букуро – копринен калъф от годините на Втората световна война, в добро състояние.

Основни параметри:

Зукури (форма на острието): шиноги-зукури
Нагаса (дължина на острието): 66.70 см
Мотохаба (широчина на острието при мачи): 3.08 см
Сакихаба (широчина на острието при йокоте): 2.24 см
Мотокасане (дебелина на острието при мачи): 0.67 см
Сакикасане (дебелина на острието при йокоте): 0.55 см
Сори (дълбочина и стил на извивката): 1.50 см торизори
Хамон (стил на закаляване): ниой-деки гуноме-мидаре с ко-аши.
Китае (стил на прегъване): ко-итаме хада
Омоса (тегло на голо острие): 740 грама

Нихонто Ишидо Терухиде е солиден и впечатляващ японски армейски меч, с достойна история, в превъзходно състояние, особено за възрастта си. Надяваме се да го оцените подобаващо! Острието е в изключително запазено, също и облеклото. Съветваме ви да потърсите информация в интернет за ковача, както и примери и отзиви за други гендай мечове от същия времеви период, които Ишидо Терухиде е създал. Това красиво историческо оръжие е преживяло Втората световна война и може да бъде гордост във всяка колекция, като същевременно позволява употреба в занимания по японски бойни изкуства при наличие на желание и необходимата подготовка. Автентичният шин-гунто е толкова японски меч, колкото и част от военната история на 20 век.

За допълнителна информация относно меча или за въпроси, свързани със закупуването, моля пишете ни. Всяко нихонто е много ценно и по обективни причини не може да бъде поръчано и доставено като повечето мечове от колекцията ни. Ако имате желание да го притежавате, моля свържете се с нас предварително, за да уточним всички подробности относно заплащането и получаването. Така ще гарантираме и нашето, и вашето спокойствие.

Екипът на Weapons of War

За допълнителни снимки, моля натиснете върху падащото меню в следващата секция “Описание”.