„Катана“ ( 刀 ) е японски дълъг меч (дайто), оставил трайна и дълбока диря в световната култура и история. След 12-ти век това оръжие постепенно добива характерната си, разпознаваема форма. Остротата и грацията на катана впечатляват дори през 21-ви век, когато сраженията с мечове отдавна са част от миналото. В наши дни култът към „Бушидо“ е повторно популярен, не само в Япония, а и по света, множейки почитателите на японските бойни изкуства. Това налага създаването на нови мечове, които да заместят и допълнят старите в тренировъчните практики. Някои от тях следват традиционните методи на изработка, други са резултат от съвременни материали и технологии. Качествено изработена катана, без значение автентична или модерна, е еталон за универсално хладно оръжие. И в двата случая притежанието на самурайски меч остава непреходен символ на сила, чест и достойнство.

„Вакидзаши” или „уакизаши” ( 脇差 ) е японски къс меч (шото), също добил световна известност. На това оръжие се разчита предимно в затворени и тесни пространства, където самураите не успявали да носят или да боравят подобаващо със своята катана. Късият меч в този си вид се появява през 15-ти век и участва в множество ритуали и ежедневни дейности чак до залеза на феодална Япония през 1876. За разлика от дългия меч, който бил позволен само на самурайската прослойка, късият меч получава по-широко разпространение, например сред заможните търговци. Обичаят изисквал детето самурай да получи своето първо вакидзаши, когато започне тренировки с оръжие. Късият меч е неизменна част от снаряжението на всеки феодален японски войн и в някои отношения е първостепенното оръжие.

„Дайшо” се нарича самурайската двойка мечове, най-често изработени ведно, с еднаква визия, с цел да бъдат носени съвместно. Катана е по-дългата половина от дайшо, а вакидзаши (уакизаши) е по-късата. Понякога вместо вакидзаши самураят носел танто. Известни са големи майстори на бойните изкуства, например Миямото Мусаши, които се бият с дълъг и къс меч едновременно. В исторически план дайшо е ценно притежание, достъпно най-вече за богатите японски воини и за феодалните владетели „даймьо“. Всички самураи притежавали къс и дълъг меч, но сравнително малко от тях имали финансовата възможност и политическия ресурс да придобият и задържат чифт мечове със сходна визия и изработка, дело на едни и същи оръжейници. За щастие, в съвремието нещата стоят различно и няма сериозни пречки пред любителите и практикуващите източни бойни изкуства да се сдобият със свое дайшо.

„Мейо” е дайшо, изработено от оръжейни специалисти в град Лонкуан – Китай и проследява модерния поглед към японската култура и традиции. Името на мечовете в превод означава „чест”. Всички добре знаем висините, до които самураите издигат значението на тази дума. Японците вярват, че при изковаването на меч в него се вселява дух (ками), който рано или късно се проявява и получава име. За тях честта е много по-важна от живота и те с радост са готови да се жертват, за да я запазят непокътната за своите наследници. Името „Мейо“ идеално приляга на гордия символ, който тези два меча олицетворяват в пряк и в преносен смисъл.