Японският меч е оставил трайна диря в световната история. Остротата и грацията на това оръжие впечатляват дори през 21 век, когато сраженията с мечове са част от миналото. В съвремието култът към „Бушидо“ е все така популярен и последователите на японските бойни изкуства се увеличават. Това налага създаването на нови мечове, които да заместят старите в тренировъчните практики по усвояване изкуството на меча. Някои от тях следват традиционните методи на изработка, други са резултат от съвременни материали и технологии. Притежанието на самурайски меч остава непреходен символ на сила, чест и достойнство.

Самураите използвали вакидзаши (уакизаши; 脇差) в затворени пространства и на места, където не можели да носят своята катана (дълъг меч). Късият меч се появява през 15 век и участва в множество ритуали и ежедневни дейности чак до залеза на феодална Япония през 1876. За разлика от дългия меч, който бил позволен само на самурайската прослойка, късият меч получава по-широко разпространение, например сред заможните търговци. Обичаят изисквал детето самурай да получи своето първо yaкидзаши, когато започне тренировки с оръжие. Късият меч е основна част от снаряжението на всеки японски войн и в някои отношения дори е водещото оръжие.

Затоичи, или както е по-правилно „шикомизуе“ (仕込み杖), добива популярност в Япония по време на реставрацията „Мейджи” от края на 19 век, когато на самураите е забранено да носят мечове на обществени места. Войните не желаели да се откажат от вековната си привилегия и се видели принудени да поставят остриетата на своите мечове в дървено облекло, наподобяващи тояга. По този начин за нетренирани очи или при снизходително отношение от страна на новата власт острието минавало за сопа или бастун. В същото време пък самураят носел меча си и честта му оставала незасегната. Когато е затворен, шикомизуе не прилича на оръжие. Едно движение в правилната посока и острието се показва, готово да брани стопанина си.

„Хого-ша“ е изработен от оръжейни специалисти в град Лонкуан – Китай и проследява модерния поглед към японската култура и традиции. Мечът е универсален боен инструмент – лесно преминава през мека повърхност със своя остър като бръснач ръб, а в същото време е достатъчно устойчив, за да понесе удари. Чудесна комбинация от красота и функционалност – вакидзаши „Хого-ша” е пример за това. Както в стари времена, така и днес.