Един от първите изрази, които човек среща, когато започне да разглежда разни съвременно изработени мечове в японски стил, е „прегъвана стомана“ (folded steel). Понякога ще я видите описана като „1000 слоя“, „10 000 слоя“, „дамаскова“ (което не е точно същото, но за това друг път) и какво ли още не. Звучи интересно, изглежда красиво на снимки и несъмнено кара много начинаещи купувачи да приемат, че щом един меч е от прегъвана стомана, значи непременно е по-добър.

Но така ли е наистина?

Краткият отговор е: зависи какво разбирате под „по-добър“. Ако говорим за историческа достоверност, естетика и връзка с традицията — да, прегъваната стомана прави съвременното изделие по-добра реплика на историческото, върху което е базирано. Ако обаче говорим за чиста функционалност при съвременен меч, който ще се използва за тренировки, тамешигири или просто трябва да издържа на редовна употреба, прегъването играе от минимална до никаква роля и далеч не е задължително. В някои случаи дори може да бъде недостатък.

Нека обясним.

При истинския японски меч – нихонто, прегъването на стоманата не е измислено, за да направи острието красиво. Поне не това е идеята на технологията, макар и да дава впечатляващ визуален резултат. Японските ковачи в исторически план винаги са били на принципа “формата следва функцията”, в смисъл естетиката винаги е на заден план спрямо здравината и остротата. Те са работили и продължават да работят с тамахагане – “скъпоценната” стомана, създавана от железен пясък и дървени въглища в специална пещ, наречена татара (за повече информация, прочетете блог статията ни за тамахагане). Това е материал с неравномерно съдържание на въглерод и различни примеси. За да бъде изковано от нея острие, стоманата трябва да бъде многократно нагрявана, кована и прегъвана. Това е необходимост, за да бъде изравнено въглеродното съдържание в различните зони и за да бъдат премахнати нежеланите примеси като сяра и фосфор.

Целта е изцяло практическа: пречистване, хомогенизиране и контрол върху структурата на метала.

С други думи, японският ковач не е прегъвал стоманата, защото е искал да се хвали с твърдения като: “13 прегъвания, 8192 слоя“. Той го е правил, защото без прегъването материалът тамахагане нямаше да бъде достатъчно надежден за японско острие, особено на по-дълъг меч, от което да зависи животът на самураят, който го държи. Красивата хада – уникалната шарка, която се вижда върху повърхността на полираното острие, е резултат от този трудоемък процес. Тя идва в резултат на съвсем практически съображения. Естетиката, която произтича от прегъването, е вторична спрямо здравината и едва след 1953 г. (при шинсакуто нихонто), тя минава на преден план.

В наши дни нещата стоят по-различно, отколкото например през Сенгоку Джидай.

Съвременните заводски стомани като 1060, 1080, 1095, 5160, 9260, L6 и т.н., добити чрез модерни металургични способи и суровини, вече са произведени при оптимални индустриални условия. Те са прецизни: с желани и без нежелани примеси, с константно съдържание на въглерод и ясно отчетени и предвидими свойства, с конкретни предписания за коването и термообработката им. Няма нужда ковачът да ги прегъва десетки пъти, за да ги изчисти или хомогенизира. Те поначало са достатъчно чисти и хомогенни за направата на функционално острие, по-здраво от повечето исторически образци. Чрез прегъването тези индустриални стомани няма да станат по-добри, дори напротив – ако не се извърши както трябва, могат да станат и по-лоши. Защо? Ами защото всяко прегъване създава слоеве, между които може да се задържи въздух, а това впоследствие да доведе до деламинация (тоест отваряне на спойката между въпросните слоеве).

Това не означава, че от тях не трябва да се правят остриета от прегъвана стомана. Много ателиета ги правят. Естетическа плюсове почти винаги има, но въпросът е има ли и практическа полза?

Кратък отговор – в повечето случаи не.

При модерните стомани прегъването по японски метод е предимно за украса. То създава видима шарка, която напомня за традиционната хада при нихонто. За човек, който харесва класическия вид на японския меч, само това може да бъде достатъчна причина да избере острие от прегъвана стомана. И няма нищо лошо, дори напротив. Мечът не е и никога не е бил само оръжие, особено пък през 21 век. Той е символ на статус, средство за тренировка и усъвършенстване, предмет на възхищение, лична страст, понякога дори семейна реликва.

Понякога прегъваната стомана се рекламира като доказателство за по-високо качество или здравина на острието, което е некоректна практика от страна на ателиета и търговци.

Ще се постараем да разсеем окончателно този мит.

Поначало, за да бъде прегъваната стомана добра, процесът трябва да е изпълнен правилно. Всяко прегъване означава ковашка заварка. Всяка заварка е възможна точка на слабост. Колкото повече прегъвания, толкова повече слоеве. Колкото повече слоеве, толкова повече възможни точки на слабост, с някои уговорки – при много прегъвания (15+) стоманата се хомогенизира дотолкова, че словете стават доста ситни. При евентуална деламинация, зоната й ще бъде ограничена. С две думи, при опитен майстор, правилен процес и качествено изпълнение, прегъването на модерна индустриална стомана не е проблем. Тя няма да стане по-здрава от това, не би трябвало да стане и по-нездрава, но ще бъде по-красива за онзи, който цени визията на автентичния японски меч. При бързо фабрично производство обаче, или при работа на начинаещ/неопитен/нестараещ се ковач, чиято основна цел е мечът да изглежда интересен на снимките, за да бъде продаден по-лесно, прегъването е рисков фактор. Това при положение, че мечът ще се ползва по предназначение. Ако е само и единствено за украса, тогава е все едно, стига да ви харесва шарката на острието.

Виждали сме китайски остриета, които изглеждат впечатляващо на снимка, че и на живо. Виждали сме и такива, които са като първите, но при по-внимателен оглед може да се забележат дефекти в слоевете, недобра геометрия или съмнително качество на закалката. С други думи, прегъването на стоманата няма да направи мечът да разсича и да е здрав. Геометрията, термичната обработка и полировката ще го сторят.

Това трябва да се знае, особено когато видите или чуете нелепи твърдения като: “хиляда пъти ковано”, “сто хиляди слоя” и т.н.

Една обикновена катана, изработена както трябва от непрегъвана стомана 1060, може да бъде по-надеждна за тренировки от друга, изработена не както трябва от прегъвана 1060, например. В това няма нищо чудно и е лесно обяснимо, предвид написаното досега. Ако човек търси евтин меч за практическа употреба, често по-семплото решение е по-разумното. С нарастване на бюджета нараства и възможността прегъваната стомана да доближи функционалността на непрегъваната, че дори и да я надмине (в редки случаи), но въпросът остава отворен.

Разбира се, съществуват висок клас съвременни мечове от качествена прегъвана стомана, например изделията на Бугей от шведската “прахова” K120C. При тях процесът на прегъване не е маркетингов трик, а съзнателно търсене на визия, традиционен дух и майсторска изработка. Подобни мечове често са отлични както визуално, така и функционално, и са най-близкото нещо до нихонто, което един ентусиаст със сравнително ограничен бюджет може да си купи. Има достатъчно по-малки и по-големи ателиета (най-вече в Китай), които имат уменията да изработват мечове на съпоставимо ниво. Но те съвсем не са евтини и обикновено струват в пъти спрямо масовите „ръчно ковани и прегъвани 1000 пъти“, които се продават из сайтовете на подозрително ниски цени. И още нещо – броят на слоевете сам по себе си не значи много. След определен момент той дори престава да бъде от значение. Едно острие може да има много слоеве и да бъде посредствено. Друго може да има малко слоеве, но да бъде прекрасно. В японската традиция повече невинаги означава по-добре.

С две думи, при покупка на модерна реплика на японски меч, важи едно просто правило: получаваш това, за което плащаш. Ако рекламата звучи гръмко, но пък цената е учудващо ниска, мноо вероятно е качеството също да бъде ниско.

Конкретно за съвременните изделия по-важни са въпросите:

От каква стомана е мечът?
Каква е термообработката й?
Правилно ли е изпълнена геометрията на острието?
Качествено ли е полирано?
Каква е конструкцията на ръкохватката?
Предназначен ли е реално за употреба или само изглежда така?
Кой стои зад изработката или продажбата и може ли да му се вярва?

Това са някои от важните въпроси.

Красивата шарка може й да радва окото, но няма да направи меча подходящ за реална употреба, ако не е такъв поначало. А пък разните сертификати (повече по темата може да прочетете в нашата блог статия) със сигурност няма да го направят по-здрав и надежден. Гръмкото описание няма да подобри характеристите му. А думата „самурайски“ в заглавието на обявата не превръща магически евтиния декоративен предмет в качествено функционално оръжие.

Нашето мнение е следното: ако търсите меч конкретно за тренировки и конкретно за тамешигири, по-добре изберете качествено острие от непрегъвана моностомана и го купете от авторитетно място. Ако мечът не е конкретно за тамешигири и ако обичате класическата визия на японския меч – вземете си качествено прегъвано острие, отново от авторитетно място. Или си купете няколко меча, всеки с конкретно предназначение – ние сме сторили точно това. 🙂

При модерните реплики на японския меч прегъването постига най-вече визуален ефект. Понякога добре изпълнен, понякога не особено. При нихонто нещата са различни, защото там прегъването е част от цялостен исторически, технически и духовен процес, който прави мечът онова, което е. То е неразделно свързано с тамахагане, с ковача, с полировчика, с периода, със школата, с конкретното острие и е част от същността на нихонто.

В крайна сметка, мечът трябва да се оценява в неговата цялост. Не по броя слоеве. Не по сертификата. А по материалите, изпълнението, естетиката, също по уменията на създателя му, както и по интегритета на продавача/колекционера, който го притежава. Накратко, при съвременните реплики прегъваната стомана има смисъл, когато е направена както трябва и когато човек разбира нейните плюсове и минуси, както и причината да я желае. Или, ако бюджетът позволява, при притежанието на нихонто – там прегъваната стомана не е само украса, а част от душата на меча.