Меню Затваряне

Плюсове и минуси на съвременните катани (част 1-ва)

Привет приятели,
днес ще се включим в обсъждането на една до болка дискутирана тема сред любителите на мечове. Става дума за плюсовете и минусите на съвременно изработените катана, вакидзаши и танто. Веднага искам да подчертая, че тук ще говорим единствено и само за масово произведените, фабрични мечове, 99% от които се правят в Китай. Съвременни японски „нихонто“ не влизат в сметките, както и хладни оръжия, произведени от големите имена в ковачеството – Хауърд Кларк, Рик Барет, Уолтър Сорелс и т.н.

На първо време е добре да отразим т.нар. „обекти, които приличат на мечове“ (sword-like objects) в двете снимки отдолу. Няма да се задържаме дълго върху тях, защото не заслужават внимание. Това са „мечове“ с японски дизайн, които са отляти или изрязани от някакъв евтин тип неръждаема стомана. При тях термичната обработка или липсва, или е много нескопосана. Остриетата често са незаточени и блестят като огледало. Почти винаги отгоре е нарисуван много повтаряема темпер линия hamon, а пропорциите и геометрията са далеч от истината. Облеклото на тези „мечове“ съответства на острието – много фалш и блясък от изкуствени материали… Най-големият проблем при тези обекти, които приличат на мечове е липсата на nakago (стомана под ръкохватката). На практика „опашката“ на острието свършва на 2-3 см. в дръжката и обикновено е залепена за нея. В случай на употреба, дори стоманата да издържи, това най-слабо звено ще се разпадне неминуемо след първия по-силен удар и рискувате да нараните себе си или околните. Като обобщение ще кажем, че купуването на подобен „меч“ има смисъл единствено като подарък за някой незапознат фен с единствено предназначение да декорира пространство. Всяка идея за ползване трябва да бъде забравена с оглед на безопасността. Цената на тези декорации върви между 10 и 100 лв., в зависимост от външния вид и мястото на закупуване. Имайте предвид, че в България е пълно с такива предмети и непочтени търговци, които откровено лъжат какво продават. Винаги внимавайте и ако не сте сигурни, просто не купувайте.

samuraiski-mechove-dekoraciisamuraiski-mechove-dekoracii-2

Е, след като обсъдихме декорациите, вече е време да се насочим към истинските мечове. Масово произведените функционални хладни оръжия от Китай са онзи феномен, който позволи на много хора да сбъднат детската си мечта, а именно да притежават истински меч. Допреди 1990 година, когато се оформят първите мащабни предприятия за износ на мечове от Китай, ентусиастите трябваше да се надяват на някакво чудо, за да имат истински японски (или какъвто и да е) меч. Вариантите бяха или притежание на „нихонто“, или на някоя европейска реликва – и двете изглеждат трудно осъществими дори сега, през 2016, какво остава през 90-те години на 20 век. И в двата случая щастливият собственик едва ли би рискувал нараняването на своето ценно притежание, за да упражнява техники за разсичане „тамешигири“. Трети вариант беше изработването на острие от някой местен ковач и обличането му от дърводелец, сарач и т.н. Проблемът е, че повечето ковачи в България и до днес правят хубави ножове, но не и мечове (има огромна разлика!). Дори острието да се получи достатъчно устойчиво за реална употреба, в него ще остане някакъв местен привкус – формите няма да са изчистени и геометрията едва ли ще бъде както трябва. За облеклото („коширае“) важи същото и в това няма нищо странно – съвършенство се постига с практика и не може да се очаква създаването на японски меч от някой, който за пръв път опитва. А в България (почти) никой не опитва дори днес, а опитите които сме виждали са далеч от истината, защото са много спорадични и липсва автентична мостра, от която да се черпи вдъхновение.

Това лирично отклонение обяснява в голяма степен защо китайските мечове имат такъв голям успех в световен план, а вече и у нас. Първоначално продукцията от Китай е със съмнително качество и хората с право подхождат с недоверие към тези нови мечове. Годините подобряват производствените умения на китайските оръжейници и ги съпоставят с тези на реномираните западни ковачи. Все повече хора се престрашават да закупят китайски меч и установяват, че при най-добрите екземпляри разликата с „нихонто“ във функционален план е от минимална до никаква. В някои отношения дори китайските мечове могат да блеснат при употреба, особено предвид неколкократно по-ниската цена. Както всяка друга стока от Китай, масовизацията на продукцията е факторът, който позволява поддържането на достъпни цени и сравнително високо качество. Производственият процес се повтаря безконечно и в наши дни е изпипан почти до съвършенство.

С течение на времето израстват някои качествени производители, групирани около майстори на бойните изкуства като Фред и Пол Чен, Джеймс Уилямс и др. Техните компании Дайнъсти Фордж, Хануей и Бугей и до днес са лидери в бранша, а оръжията им се ползват със заслужен авторитет дори сред най-високите среди в практикуващите разновидности на кенджуцу по света. Основният център за производство на мечове в Китай е град Лонкуан, който има хилядолетна история в създаването на хладно оръжие. В града са разположени около 5000 фабрики и занаятчийници, в които работят почти всички от неговите близо 300 000 жители. Естествено, готовата продукция силно варира като качество между отделните манифактури и работилници, затова е трудно човек самостоятелно да подбере най-доброто за себе си, без да е предварително запознат.

Китайските функционални катани започват с AISI 1050 стоманата, която се счита за най-ниското стъпало. Както цените им са в американски долари, така и производителите там прилагат американския стандарт за стомани AISI като референция. Това поражда малко объркване сред по-възрастните българи, които са свикнали да определят стоманите по БДС, който пък от своя страна е почти идентичен със съветските (сега руски) класификации. Нашият екип отрано се ориентира към американския стандарт, не за друго, а защото в (почти) целия свят той е приет като общовалиден, поне що се отнася до хладните оръжия. За по-добра прегледност в статията всички цени ще бъдат приблизително обърнати в български левове. Искаме да споделим колко биха стрували различните видове мечове на средностатистическия български почитател, като в цената сме обмислили доставката им до България и съответно дължимите митнически сборове.
„Покупката от нас не е задължително условие за прочитане на статията“, както обичат да казват в рекламните кампании 🙂

Та нека да се върнем на AISI 1050 мечовете – повечето екземпляри са с ниско до средно ниво на изработка и внимание към детайлите. Тук функционалността зависи най-вече от термичната обработка. Острие от AISI 1050 може да бъде много яко, а може да бъде и много проблемно. Повечето екземпляри имат изкуствена темпер линия hamon, нанесена с метална четка (снимката отдолу). Другият вариант е острието да няма никаква темпер линия. Обикновено не се правят AISI 1050 остриета с истински натурален „хамон“, защото е нецелесъобразно да се хвърля толкова труд по острието предвид евтините материали. Обикновено по-неизвестните производители предлагат мечове от AISI 1050 на бюджетни цени, да са намерят пазарна ниша. Покупката на такъв меч е оправдана инвестиция, ако човек има намерение да тренира поне малко с оръжието, основно движения и замах, без разсичане. Не че острието няма да сече, дори напротив, но стоманата не е най-удачният избор за това, а и винаги има риск да се попадне на лоша бройка предвид ниската цена и липсата на сериозен контрол върху качеството при този сегмент. Хубавото е, че почти всички остриета от AISI 1050 имат пълноразмерна опашка nakago. Ако търсите възможно най-евтин меч в японски стил, който все пак да бъде оръжие, а не украса за стена, това е то. Разцветките и изборът са огромни, а за подбраната продукция цените вървят между 300 и 400 лева.

samuraiski-mechove-1050samuraiski-mechove-1060

Следваща по ред на номерата е AISI 1060 стоманата и съответно мечовете, изковани от нея (горното изображение). Това са най-разпространените и най-често срещани функционални китайски катана, вакидзаши и танто. От този материал се получават чудесни оръжия, стига майсторът да си знае работата, разбирайте да направи добра термична обработка. Съотношението цена-качество е изгодно, тъй като мечовете се продават в порядъка 400-600 лв., а такава катана изглежда, усеща се и сече като далеч по-скъп меч. Тук изборът за цветове на намотката, украса по канията, тип предпазител и т.н. са толкова много, че практически нямате ограничения в желанията си.

Срещат се разновидности без и с изкуствен „хамон“, както и с натурален такъв – диференцирано закалени остриета. Малките производители избират най-често цялостно закаляване и отвръщане, защото така грешките и бракът са по-малко. Дали те ще сложат изкуствена темпер линия „за украса“ или ще оставят острието „празно“ , това най-често избира клиентът. Функционално няма никаква разлика между двата варианта, изборът е чисто козметичен и е въпрос на личен вкус.

По-реномираните компании правят диференцирано закалени остриета от AISI 1060 или такива с пружинно отвръщане, предназначени предимно за разсичане. Като пример за първото ще посочим серията „Практикъл“ на Хануей, а за второто – Колд Стийл и техните „Уориър“.
paulchenpracticalpluskatana

Хануей отдавна има водеща роля в снабдяването на трениращите бойни изкуства с хладни оръжия и техните „Практикъл“ мечове са доста търсени като бюджетни решения от посетителите в зала (dojo), заради диференцираното закаляване и адекватния им баланс. Елементите по „Практикъл“ са здрави, макар и да не впечатляват с особено изящество. Това е серия предназначена конкретно за занимаващи се с източни бойни изкуства. Легираната стомана AISI 1566 е съпоставима като характеристика с AISI 1060. Важно допълнение при AISI 1566 е наличието на магнезий, който в случая е полезен легиращ елемент. Цената на мечовете „Практикъл“ е около 1000 лв.

От друга страна, Колд Стийл също предлага интересни мечове в този сегмент. Те обявяват стоманата си като AISI 1055, но истината е, че вероятно става дума за някаква пружинно закалена легирана стомана, която е тяхна собствена разработка. Оръжията им са много здрави, както всеки може да се убеди от рекламните им клипове, но според голяма част от собствениците им усещането в ръцете наподобява по-скоро замах с бухалка, отколкото с японски меч. Тоест при Колд Стийл балансът е минал на заден план за сметка на здравината. Някои любители без формални умения биха предпочели този вариант. Минус е високата цена (над 1000 лв.), но това не значи, че трябва да отпишем Колд Стийл „Уориър“ като добър функционален меч. За по-сериозни (и непрофесионални) упражнения по разсичане това е един удачен избор.
coldsteelwarriorkatana

Posted in Ревю, Терминология, Факти, Япония

Още по темата

error: Съдържанието е защитено!