Бърз отговор – от $5000 до $1 000 000. Може да е безценен, както за притежателя му, така и изобщо.
Японският меч въплъщава душата на самурая. Той е есенцията на Бушидо. Забулен е в мистерия и легенди. Почти всеки човек на Земята би могъл да разпознае самурайски меч щом го види, дори оръжията да не го интересуват изобщо. Влиянието му върху световната култура е безспорно.
В тази кратка статия няма да се спираме на тези неща. Ще оставим настрана мит или реалност са легендите за достойнствата на тачи, катана, уакизаши и танто, в миналото и в наши дни. Тук ще обсъдим нещо далеч по-тривиално, а именно цената на един истински японски меч – „нихонто“ (日本刀), през 2021 година.
Разбира се, каквото и да напишем, то ще е условно. Не претендираме за изчерпателност, защото такава няма – винаги се намират вариации и изключения от правилото. Като цяло пазарът на нихонто е голям, включва най-разнообразни остриета – антики, модерни, с документи или без, от реномиран майстор или от по-скромен, голо острие или с облекло, в ширасая или и с двете (както е редно) и така нататък…
Понякога е трудно човек да се ориентира кое колко струва и дали си заслужава парите. За нас, извън съмнение, всяко нихонто си заслужава парите. Разбира се, стига мечът да е доказано истински, в добро състояние и човек да може да си го позволи. Важното е острието да ти „проговори“, както се казва в нашите среди. Щом го видиш, да си го познаеш.
Пишейки това, имаме предвид, че в света на японските мечове се срещат и фалшификати. Произведени извън Япония по сходни методи, тези мечове не са непременно лоши или некрасиви – просто не са нихонто. Тук не става дума за фабрично произведените модели, които не претендират за нищо, освен за функционалност. Визираме целенасочената имитация на нихонто, с цел да заблуди евентуален купувач.
Имитациите почти винаги са без документи, удостоверяващи произхода на меча. Всеки един меч, напуснал Япония след 1953 година, следва да бъде придружен поне от официален японски документ за износ и копие на паспорта му „торокушо“ (登録証). Изключение правят мечовете, напуснали Япония преди този момент, било като военни трофеи от Втората световна война, било по друга линия.
Съществува и една малка ниша на контрабандно изнасяни остриета, които нямат документи, но все пак са нихонто. В общи линии е доста рисковано за неспециалист (че и за специалист…) да закупи японски меч без удостоверен произход. Възможно е да бъде това, което трябва да е, но вероятността в най-добрия случай е 50/50.
Има случаи в миналото, когато при проява на небрежност се губят придружаващите книжа, които са на японски език. В наши дни, а и преди, те са задължителни само докато нихонто напусне Япония. В САЩ, където е най-големият пазар (извън Япония), допреди двайсетина години притежателите не държаха много на документацията. Особено ако нечий дядо лично е донесъл въпросния меч (или мечове) като военна плячка през 1945 година.
За повечето колекционери, огромен плюс е сертификат от престижните Nihon Bijutsu Token Hozon Kyokai (накратко NBTHK) или от Nihon Token Hozon Kai (накратко NTHK или NTHK-NPO). Тези документи се наричат „оригами“ (да, същият термин се използва за фигурите от сгъната оризова хартия) и „кантейшо“, и са много ценни. Като правило те се издават само за антики, тоест традиционно изработени нихонто отпреди 1945 година.
Не всяко нихонто може да получи оригами, дори произходът му да е извън съмнение. Специално за NBTHK, след заплащане на съответната немалка такса, мечът се депозира в администрацията и се проучва в рамките на няколко месеца до няколко години. В зависимост от множество фактори, сред които създател, школа, епоха, изпълнение, състояние и куп други се отказва или се издава оригами. Самият документ има четири нива (три при NTHK) и значително покачва цената на меча. Последните нива са много, много редки, а удостоверените мечове се считат за връх в японското оръжейно изкуство (съкровища) и се оценяват от $1 000 000 до плюс безкрайност.
С това изложихме „хартиената“ страна на нещата. Сега е ред на функционалната. Във феодална Япония целогодишно се създавали стотици мечове във всяка от многото провинции, като определени школи и работилници се считат за първокласни и получават признанието на съвременниците. Пет от тях са: Ямато, Мино, Бизен, Сошу и Ямаширо. Самите школи имат фамилии от наследствени майстор-оръжейници, калфи и чираци. Съвсем разбираемо е, че цената на един японски меч тогава, и още повече сега, силно се влияе от това къде и от кого е изработен той.
Полировката е може би факторът, който оказва най-силно влияние върху цената на нихонто днес. Тя има две роли – естетическа и функционална. Първата зависи много от майстора, който изпълнява процеса, неговите виждания и умения как и какво от острието да покаже, какво да скрие и т.н. Впечатляващите снимки на нихонто с буйни и открояващи се хамон (темпер линия) на фона на по-тъмна основа с хиляди прегъвания са точно резултат от майсторска полировка. Функционалната страна пък води до симетрична геометрия, изчистени и прави линии и впечатляваща острота. Двете роли на полирането вървят ръка за ръка.
Що се отнася до цената – мечовете с изящна полировка са по-скъпи. Колкото по-красива и впечатляваща е полировката, особено що се отнася до антики, толкова по-висока е цената на меча. Има значение наличието на кизу (недостатъци), които са се появили след последното полиране или полировчикът умишлено не е заличил. Поради характера на японската стомана тамахагане и техниката на ламиниране, най-често кизу са тънки цепнатини по протежение на острието.
При нихонто на няколкостотин години, преминали през не един дуел и сражение, многократно полирани, наличието на кизу е напълно ествествено и не оказва негативно влияние върху здравето на меча. Липсата на всякакво кизу при запазена полировка може да бъде доста съмнителна за автентичността на меча, най-вече ако цената му е ниска.
Японското острие има много разновидности и характерни стилове, асоциирани с определени школи – геометрия (шиноги, шобу, мороха и т.н. зукури), изработка (стил на хада и хамон, уцури, сори). Някои остриета имат подпис или послание – мей, гравирано на накаго (опашката на острието под ръкохватката). Най-често това е името на майстора, мястото и времето на създаване, но може да е стих от поезия или свидетелство за качествата на меча – „кинзоган“ (金ぞがん) Това се удостоверявало с тест върху телата на осъдени престъпници и било записвано със златни канджи върху накаго. Има стотици хиляди нихонто с мей, но тези с кинзоган са рядкост. По правило те са доста търсени и съответно много скъпи екземпляри.
Съвсем не всички японски мечове имат мей, дори някои от оценените като съкровища екземпляри. Понякога подписът е премахван при ремонт или скъсяване на острието, най-често при прехода от тачи към катана. Често пък създателят умишлено не поставя мей, а оставя стилът и характерът на острието да говорят за него. Възможно е липсата на мей да се обясни с чисто практически съображения, например школата снабдява с мечове неприятелски провинции и не желае да рискува с гнева на местния даймьо.
Още в миналото се появяват фалшиви подписи, т.нар гимей. Това се е правило (и продължава да се прави) по две основни причини. Първата е умишлено имитиране стила на реномирана школа или оръжеен майстор и отдаване на чест към неговото дело и изкуство. Нещо като уважителна реплика, която може да бъде поръчана и да послужи за възстановяване на повреден или изгубен наследствен меч. Втората причина е по-тривиална: повишаване цената и интереса към въпросното нихонто с цел по-голяма печалба. Без задълбочени познания е трудно да се отличи мей от гимей, затова много колекционери предпочитат мумей пред гимей.
Като правило мечовете с мей са логичен избор. След това са остриетата с доказан произход, но без подпис – мумей. Накрая са въпросните гимей. Това съвсем не означава, че една добре изработена, запазена и изящна антика гимей (като фалшивият подпис е автентичен, тоест не е поставен в наши дни) няма да струва десетки или стотици хиляди долари. Или пък че някой по-нов и по-неотличим нихонто с мей не може да бъде закупен за сравнително скромна сума. Всичко е относително – има примери за много по-изящни и ценни гимей и мумей остриета, отколкото такива с мей. Както и обратното.
Допълнителен фактор за определяне цената на нихонто е неговото коширае (облекло). Традиционно по коширае се съди за положението и заможността на самурая, защото острието се показва много рядко. Начинът и материалите, по които остриетата са облечени, са сходни за цяла Япония – коприна, кожа от скат или акула за цука; мед и желязо за цуба, фучи и кашира; лакирано дърво и рог за сая.
Естествено, между отделните школи има авторски разлики в размер, стилове, цветове или символи. Най-често към острието върви и втори комплект облекло, състоящо се единствено от дървени сая и цука, наречено ширасая. То се ползва за продължително съхранение на острието в домашни условия или при пътувания, когато мечът не се носи в пояса и не се предвижда скоро да се ползва.
Разбираемо, цената на нихонто се влияе от наличието на коширае и ширасая, тяхното изпълнение и най-вече състояние. Понякога отделни детайли от облеклото, например цуба (предпазител), също имат мей. Това допълнително покачва цената и интереса на колекционерите. Във феодална Япония, а и в наши дни, има майстори, които се занимават само с изработката на цуба, фучи и кашира. Съответно работата на по-именитите от тях се цени високо така, както се цени работата на майстор ковач или полировчик.
Статията стана дългичка, а има още толкова и толкова неща за писане. Надяваме се да сме покрили поне минимума от фактори, които определят цената на истинския японски меч (нихонто) днес. Подзаглавието я поставя в границите между $5000 и $1 000 000. Тези цифри обаче не са записани в камък.
В момента всеки, образно казано, би могъл да поръча или закупи нихонто от Япония, наречени „шинсакуто“ (създадени от 1953 до днес). Базовата цена там е около $3500-4000 и включва острието, хабаки (неговата „яка“) и обикновена ширасая. Меч с пълно коширае, доставен до Европа със съответните разходи по транспорт и налози, ще бъде доста по-скъп – начална сума от порядъка на $6500-$7500. Предимството на шинсакуто е безупречното състояние, здравината му и достъпността – избор и възможност за персонализация. Плюс опцията да упражнявате тамешигири с него. Не че не можете да го правите с антика, но удачно ли е? Недостатъкът на шинсакуто е липсата на история и традиции – фактор, посочван най-често от самите японци. Освен това, не е за нетърпеливите – ако не купувате готов меч, възможно е да почакате няколко години за изработката му.
Нихонто отпреди 1953 година са по-сложни за закупуване, от финансова и от техническа страна. Това важи особено много за нихонто отпреди 1596 година (началото на ерата „Шинто“), предвид по-малкия брой запазени екземпляри в частни ръце и трудностите по съхранението и поддържането им. Няма базова цена, няма горна граница. Предимството е притежанието на острие, съвременник, свидетел и може би участник във всички по-важни събития от японската история. Недостатък е разбираемо по-лошото състояние, както и относителната крехкост на острието, преминало през куп перипетии и полировки, в сравнение с напълно нов меч.
За повечето нихонто може да се гадае и спекулира къде и от кого са ползвани през вековете, но има съкровища в частни колекции с доказани предишни собственици. През 1945 от Токио изчезва един от потомствените мечове на Токугава – Хонджо Масамуне, конфискуван от американски сержант… Случаи като този изобилстват в окупационните години след Втората световна война. Реално малко съвременни колекционери могат да знаят с положителност чии ръце са държали тяхното нихонто, а също какви истории би могло да разкаже, ако умееше да говори. Може би именно в това се крие огромният чар на автентичния самурайски меч!
Човек може да се сдобие с нихонто за около $5000 или дори по-малко, а може да похарчи и много, много повече. Всичко зависи от безброй едри и дребни фактори, някои субективни, други обективни. Намирането на конкретен меч по определен бюджет може да бъде трудна задача. Но пък удоволствието от притежанието на нихонто, особено исторически екземпляр, според нас остава неповторимо и незаменимо.
Екипът на Weapons of War Ви желае здраве, късмет и успех!
