Нека първо разясним какво означава „Едо“ (江戸) – Edo, буквално „входна врата”, смислово като „широко устие”. Едо е личното владение на върховния военачалник на Япония – шогуна, разположено на брега на огромен залив в североизточната част на Япония, остров Хоншу. На 3-ти септември ще отбележим 149 години, откакто Едо е преименувано на Токио (Tōkyō). Събитието настъпва на тази дата през 1868 г. след императорски декрет за преименуването на Едо в Токио ( 江戸を称して東京と為すの詔書). Документът е написан в древен и превзет стил, характерен за имперския двор. След декрета, Едо престава да съществува и се ражда съвременно Токио.
[Tokyo] Edo 1752
Ето една атрактивна и много ценна карта на Едо от 1752 г. Издадена от N.Bellin and Schley за Abbe Prevost’s Histoire Generale des Voyages, картат е картографски базирана на съществуваща такава от 1702 г., дело на Scheuchzer and Kaempfer, която пък от своя страна най-вероятно е базирана на японски карти. Центрирана върху замъка Едо – резиденцията на шогуна, картата представя детайлна структура на града с много улици без имена – нещо типично за японците. Самият замък е пресъздаден във френски стил, като дворец с градина – нещо, неотговарящо на истината. Вероятно поради неумението на картографите да превеждат японски, само три локации са именувани – замъка Едо, мостът Япония и предградието Синагава. Именно в Синагава се намира мястото за изпълнение на екзекуции на Шогуната Токугава – Сузугамори. Предатели, престъпници и християни са екзекутирани в опит да се предпази японското общество от духовно замърсяване.
[Tokyo] Edo 1844-1848
Тези карти са от ерата Кока (1844-1848), стартирала на 2-ри декември с голям пожар в замъка Едо. Характерно за картите е това, че Изток е разположен отдолу, тоест на мястото на Юг в европейските карти. Така пристанището се пада в долната част на рисунката, а всъщност географски се намира на Изток.
[Tokyo] Edo 1849
Този изключителен екземпляр е ръчно оцветена ксилографска карта на Едо, изобразяваща града с впечатляващи детайли. Създадена в средата на 19-ти век в японски ксилографски стил (техника за печат чрез дървена гравюра), картата е рядка комбинация от практичност и декорация. Кораби и вълни украсяват пристанището. Няма конкретна посока и ориентация – текстът се излъчва от центъра на картата към нейните краища. Сгъваема, побира се в оригинален декориран шкаф. Много ценен артефакт за колекционерите.
[Tokyo] Еdo Bay, Ports in China, Japan and the Philippines 1860
Картите показват местоположението на пристанищата в региона и план на залива Едо (Токио и Йокохама). Извадка от “Mittheilungen aus Justus Perthes’ Geographischer Anstalt uber Wichtige Neue Erforschungen auf dem Gesammtgebiete der Geographie“ от Dr. A. Petermann. Том 6, 1860.
[Tokyo] Tokio Region – East 1879
Подробен план на целия регион Токио – извадка от „Die Umgegend der Bai von Tokio und des Vulkans Fuji-No-Yama“ Mittheilungen и Justus Perthes’ Geographischer Anstalt uber Wichtige Neue Erforschungen auf dem Gesammtgebiete der Geographie“ от Dr. A. Petermann. Том 25, част 19, 1879
[Tokyo] Tokio Region – West 1879
Подробен план за западната част от региона Токио, включвайте планината и световноизвестния връх Фуджи. Извадка от същото немско издание, 1879 г.
[Tokyo] Еdo Bay Hydrographic Chart 1879
Хидрографска карта на района на Токио, 1879 г. Фокусът е поставен върху залива.
[Tokyo] Edo 1886
Официална карта на град Токио от 1886, година 19 от епохата Мейджи.
[Tokyo] Edo 1891
Това е още един изключителен ксилографски екземпляр с ръчно оцветени квартали и улици, показват имперско Токио от 1891 г. Целият текст е на японски език, вижда се, че градът е претърпял сериозно развитие в посока индустриализация от падането на Шогуната през 1867/ 1868 г. Картата се сгъва до джобен формат.
