Истина ли е, че колкото е по-скъп мечът, толкова е по-добър?
Не. Ръчно изкованите мечове не са инструменти или машини; те съдържат в себе си традициите и културата на ковашкия занаят и наред с други фактори, цената им се определя от пресъздаването на архаични ръчни методи за обработка на материалите. Съответно цената на меча не доказва автоматично неговите практически качества и функционалност, а също включва труда на оръжейника в продължителния тежък производствен процес. Поради това не може да съдим за един меч само по цената му. Понякога „обикновените“ мечове от модерна машинно изрязана стомана струват в пъти по-малко от автентично изработените ламинирани остриета, а в същото време ги превъзхождат по функционалност. Това обаче в никакъв случай не отнема от достойнствата на традиционно изработените мечове – майсторски изпипано изпълнение, излъчващо неповторимо достойнство.
Истина ли е, че колкото е по-остър мечът, толкова по-добре?
Не. Както сме споменавали това неколкократно из блога, мечът не е инструмент или земеделско сечивo, а оръжие. Поради тази причина остротата му не е стандарт, по който автоматично да се съди за качествата му. В някои ситуации е напълно възможно по-острият меч да е по-неправилен избор. На първо място геометрията (стилът) на режещия ръб определя остротата и предназначението на меча. Има три основни типа геометрия, прилагана при изработката на функционалните японски мечове и оптимизирана според бъдещото приложение на оръжието:
- За твърди цели
- За среднотвърди цели
- За меки цели
Първият тип е за случаите, когато се търси максимална здравина и издръжливост на режещия ръб. В този случай той не изглежда много остър на допир и не прерязва лесно хартия или дебели навити рогозка, но пък е устойчив на щети при удари срещу твърди повърхности.
Вторият вид е балансиран, режещият ръб е остър на допир и се справя с широк спектър от мишени – от хартия до мека дървесина. Поради тази универсалност повечето стандартни остриета се изработват именно с геометрия за среднотвърди цели.
Третият тип е оптимизиран за меки цели и на допир ръбът е остър като бръснач – използва се основно срещу оризови рогозки, тънък бамбук и хартиени рула. В ръцете на опитен майстор острието с геометрия за меки цели ще прави феноменално чисти разрези на внушителни меки мишени и дори на някои по-твърди цели. Човек без правилната техника обаче рискува да повреди режещия ръб при лош удар срещу по-твърда повърхност. Това зависи в малка степен от вида на използваната стомана или от типа на термичната й обработка – геометрията на острието определя неговото основно предназначение и практикуващият следва да се съобразява с това.
Като заключение може да се каже, че няма „по-добра“ или „по-лоша“ геометрия – има „по-правилна“ или „по-грешна“ за всеки отделен случай. Както стана ясно, остротата невинаги е показателна за качеството на меча – всеки сам трябва да реши какво би паснало най-добре на личните му вкусове и стил и следва да съобрази избора си с бъдеща употреба на оръжието.