„Тамахагане“ (玉鋼), преведено буквално като „скъпоценна стомана“, е хилядолетният японски материал за остриетата на самурайските мечове тачи, катана, уакизаши и танто, също така на полевите оръжия яри и нагината.

Тамахагане се приготвя в специално изработена глинена пещ, наречена „татара“ (鑪). Издигането на татара отнема 2-3 дни. Веднъж готова, пещта се разпалва с иглолистна дървесина. В продължение на няколко денонощия група от поне четири души неотлъчно смесва железен пясък, наречен „сатецу“ (真砂砂鉄) и въглища при постоянна температура около 1000 градуса по Целзий, поддържана чрез принудително вкарване на въздух. Спазването на правилната пропорция и точния момент е от изключително значение за крайния резултат. Процесът се контролира от майстор, наречен „мураге“ (村下), а той се ръководи основно по цвета и температурата на огъня.

Най-често татара е с размери 1,20 метра широчина, 1,20 метра височина и 3,60 метра дължина. Големината на пещта се определя според нуждите – за три денонощия там се наливат, смесват и изгарят около 22 тона материал: 10 тона железен пясък и 12 тона въглища. От това количество и след дълъг, трудоемък процес се получават едва около 2,5 тона „скъпоценна стомана“.

След достигане на целта, пещта се оставя да се охлади и се натрошава на парчета, за да се извади блокът от стомана, който лежи на дъното. Точно така – пещ, която се гради няколко дни, се ползва само веднъж и се разрушава. И това не е всичко – колкото и да са опитни хората, работещи с нея, част от тамахагане неминуемо отива за брак. По-големият дял от стоманата пък не е годна за самурайски остриета и се използва за производство на битови сечива и инструменти.

За да се вземе най-доброто от тамахагане, блокът се натрошава на дребно. Обикновено материалът по краищата е с нужната оксидация, търсеното съдържание на въглерод (около 0,7%) и сивкаво-сребрист цвят. Именно от тази периферия се подбират и групират подходящи парчета стомана, които се изпращат на майсторите ковачи. Точно от тях, след няколкомесечен тежък труд, ще се роди впечатляващо острие.

Повечето хора знаят колко дълго и усилено работят японските ковачи, полировчици и майстори на „коширае“ (облекло), за да завършат един самурайски меч. Това е неоспорим факт. Истината обаче е, че този сложен и отговорен процес започва още със създаването на тамахагане, без която останалото не би било възможно. Началото на всеки японски меч поставят уважаваните мураге, които творят своята „магия“ в огньовете на татара.

В епохата на самураите татара е строена почти навсякъде през цялата година, според нуждите от тамахагане. В наши дни в Япония има едно място, където всяка зима неотлъчно се издига пещ татара. Нарича се Нитохо и се намира в префектурата Шимане. Благодарение на труда, който кипи там, съвременните японски оръжейници се сдобиват с така необходимата им стомана. Процесът на практика е непроменен от вековете. Както в отминали времена, така и днес от тамахагане се създават ненадминатите японски мечове нихонто – еталон не само като оръжия, но също и като шедьоври на изкуството.