Японският меч е оставил трайна диря в световната история. Остротата и грацията на това оръжие впечатляват дори през 21 век, когато сраженията с мечове са част от миналото. В съвремието култът към „Бушидо“ е все така популярен и последователите на японските бойни изкуства се увеличават. Това налага създаването на нови мечове, които да заместят старите в тренировъчните практики по усвояването изкуството на меча. Някои от тях следват традиционните методи на изработка, други са резултат от съвременни материали и технологии. Притежанието на самурайски меч остава непреходен символ на сила, чест и достойнство.

Тачи (太刀) е мечът, предхождал катана по бойните полета на Япония и издигнал самурайската прослойка до славата, с която е известна по цял свят. Навлиза във въоръжението на японския войник около 10 век и се задържа там до около 16 век, а в някои случаи и до по-късни времена. В общи линии тачи е по-дълъг и по-извит от катана и се носи вързан за пояса с режещия ръб надолу. Характеризира се с пищна украса и символизира високо обществено положение. Поради тази причина,  след периода Сенгоку Джидай, тачи носели предимно уважаваните и заможни даймьо, както и някои прославени самураи. Тренировките с тачи не се различавали съществено от упражненията с катана, що се отнася до спешен бой. Разликата била в употребата на меча от седлото на боен кон. За самурай, носещ тачи, било по-обичайно да втъкне танто (най-къс меч, кинжал) в пояса си като второ оръжие, вместо вакидзаши (къс меч).

„Югана-ши” е изработен от оръжейни специалисти в град Лонкуан – Китай и проследява модерния поглед към японската култура и традиции. Мечът е универсален боен инструмент – може лесно да премине през мека повърхност със своя остър като бръснач ръб, като в същото време е достатъчно гъвкав, за да абсорбира удари. Най-добрата комбинация от красота и функционалност – тачи „Югана-ши” е истинско оръжие. Както в стари времена, така и днес.