Японският меч е оставил трайна диря в световната история. Остротата и грацията на това оръжие впечатляват дори през 21 век, когато сраженията с мечове са част от миналото. В съвремието култът към „Бушидо“ е все така популярен и последователите на японските бойни изкуства се увеличават. Това налага създаването на нови мечове, които да заместят старите в тренировъчните практики по усвояване изкуството на меча. Някои от тях следват традиционните методи на изработка, други са резултат от съвременни материали и технологии. Притежанието на самурайски меч остава непреходен символ на сила, чест и достойнство.

Танто (短刀) е най-късият от самурайските мечове. В исторически план танто е носен вместо вакидзаши (къс меч) като придружаващо оръжие към катана (дълъг меч). Освен като оръжие, танто е ползвано в ежедневието като обикновен нож. В тази връзка могат да се направят известни съпоставки между танто и европейската кама (кинжал), но сравнението няма да е напълно уместно. Бойното изкуство, засягащо боя с танто, се нарича тантоджуцу. Самураите разчитали на танто за места, където не разполагали със своята катана. Компактният размер го правел подходящ при действия в тесни пространства. Този най-къс японски меч играел важна роля в много церемонии, в това число при ритуалното самоубийство сепуку. Жените самураи почти винаги носели танто със себе си, според случая или открито, затъкнат в пояса им (оби), или скрито, прибран в ръкава на кимоното, понякога в комплект с шурикен (метателна звезда). За да способства скритото носене, често пъти острието било монтирано в ръкохватка и ножница от полирана дървесина, без предпазител, оплетка и украса. Такова танто се нарича „кайкен“ (懐剣).

„Кокутан“ е изработен от оръжейни специалисти в град Лонкуан – Китай и проследява модерния поглед към японската култура и традиции. Мечът е универсален боен инструмент – лесно преминава през мека повърхност със своя остър като бръснач ръб, а в същото време е достатъчно устойчив, за да понесе удари. Чудесна комбинация от красота и функционалност – Танто „Кокутан“ е пример за това. Както в стари времена, така и днес.

Наличният екземпляр пристигна с пукнатина в ширасая, там, където се съединяват двете й половини. Това най-често е резултат от рязката промяна във влажността и температурата на околната среда (от Лонкуан до София) при определени типове твърда дървесина. Пукнатината беше по-скоро козметичен, отколкото функционален проблем. Отремонтирана е с лепило и лак за дърво, полиране и плътен слой ленено масло. На приложените снимки следите от интервенцията се забелязват даже повече, отколко в действителност. Поради това цената е намалена значително, но оръжието е и си остава ново и неупотребявано.