Японският меч е оставил трайна диря в световната история. Остротата и грацията на това оръжие впечатляват дори през 21 век, когато сраженията с мечове са част от миналото. В съвремието култът към „Бушидо“ е все така популярен и последователите на японските бойни изкуства се увеличават. Това налага създаването на нови мечове, които да заместят старите в тренировъчните практики по усвояването изкуството на меча. Някои от тях следват традиционните методи на изработка, други са резултат от съвременни материали и технологии. Притежанието на самурайски меч остава непреходен символ на сила, чест и достойнство.

Танто (短刀) е най-късият от самурайските мечове. В исторически план танто е носен вместо вакидзаши (къс меч) като придружаващо оръжие към катана (дълъг меч). По същността си танто е оръжие, което в ежедневието е ползвано и като универсален нож. Могат да се направят известни съпоставки в приложението между танто и европейската кама (кинжал), но сравнението няма да е напълно точно. Бойното изкуство, засягащо боят с танто, се нарича тантоджуцу. Самураите боравели с танто на места, където не разполагали със своята катана – компактният размер го правел подходящ за затворени пространства и публични мероприятия. Удобният японски къс меч играел важна роля в много от местните церемонии, в това число при ритуалното самоубийство сепуку. Жените самураи почти винаги носели танто със себе си, според случая или открито, затъкнат в пояса (оби), или скрито, прибран в ръкава на кимоното, заедно с няколко шурикена.

„Йоган“ е изработен от оръжейни специалисти в град Лонкуан – Китай и проследява модерния поглед към японската култура и традиции. Мечът е универсален боен инструмент – може лесно да премине през мека повърхност със своя остър като бръснач ръб, като в същото време е достатъчно гъвкав, за да абсорбира удари. Най-добрата комбинация от красота и функционалност – Танто „Йоган“ е истинско оръжие. Както в стари времена, така и днес.