Европейският дълъг меч добива широка популярност в залеза на Средните векове, някъде след 1350-та година, и запазва своето значение чак до 16 век, а на места и до по-късно. Има свидетелства и за по-ранна употреба на този тип оръжие в Западна Европа, от 12-ти век насетне. Самият термин „дълъг меч“ в сегашния му контекст е формулиран впоследствие от историците. За средновековните жители къс и дълъг меч са по-скоро стилове на фехтовка (например в германската школа), съответно с една или две ръце върху ръкохватката, отколкото определен тип меч. От 15-ти век нататък се появява понятието „bastard sword“ (букв. меч-копеле), което се употребява за остриета с обичайна дължина плюс ръкохватка, позволяваща хват и с две ръце. Терминът „hand-and-a-half“ пък е синоним от края на 19-ти век.

Британският учен изледовател Юърт Оукшот прекарва голяма част от живота си, класифицирайки различните европейски мечове. Той разграничава 13 основни типа с допълнителни подтипове, които на практика обхващат развитието на това оръжие от 7-ми век чак до 17-ти век. Дългият меч се обособява не толкова с въвеждането на по-дълго острие, колкото с удължаването на дръжката с цел прилагане на двуръчен хват. Отличителна черта на дългия меч е кръстообразната конструкция: ефес, напречен предпазител и право, двустранно заточено острие. Размерите на запазените и описани исторически екземпляри попадат в следните граници: дължината на острието варира между 80 и 110 см, на ръкохватката между 15 и 30 см, а теглото е между 1,1 и 1,7 кг. Има и изключения, които са добре документирани и понякога добре обяснени.

Причините класическият „рицарски“ меч (известен още като къс меч, популярен между 10-ти и 13-ти век) да еволюира в дълъг меч са няколко. Основната се корени в развитието на плочестата броня, която предпазва носещия достатъчно, че да обезмисля използването на щит. От своя страна липсата на щит освобождава втората ръка за работа с предпочитаното оръжие. В тази връзка удължаването на меча повишава неговата ефективност при новите условия. От второстепенно оръжие, имащо допълваща роля на полето на битката (там доминират копието и алебардата), мечът се превръща в основно оръжие за по-елитната част от войската. Приложението му на бойното поле нараства значително. В цивилния живот и при отсъствието на бронирани противници така или иначе мечът винаги е бил предпочитано оръжие от хората, имащи право да го носят.

Тенденцията с развитието на личната бронировка и специализирането на меча за борба срещу нея се запазва и през следващите векове. За разлика от предходната епоха, през 16-ти и 17-ти век бронята става по-общодостъпна. Вече не само потомствените аристократи са облечени в стомана от глава до пети. В ерата на наемниците все повече професионални войници се замогват достатъчно, че да могат да си позволят собствена броня. Разбираемо това довежда и до промяна във въоръжението. За да се справи с новите реалности, дългият меч еволюира в т.нар. „great sword“ (голям меч), който на практика попада в категорията на полевите оръжие. За разлика от дългия меч, който се носи и в мир, и във война, големият меч се използва изключително по време на сражения. Предназначен е за отряди специално обучени пехотинци, биещи се в каре, което също е новост във военното дело. Най-внушителните екземпляри са немските „Zweihänder“, които успешно се прилагат като шоково средство в боя срещу пики и алебарди.

Най-общо казано появата, употребата и изчезването на дългия меч от бойните полета обхваща около три века. Съдбата му се обяснява с развитието на военното изкуство през Средновековието и Ренесанса, което от своя страна зависи от ред други обстоятелства, в това число усъвършенстването на металургията и употребата на огнестрелно оръжие.

Мечът „Самодържец“ е изработен по наша специална поръчка в Полша, в ателие на наследствени оръжейници, където традициите се помнят и почитат, усилени от съвременни похвати, материали и технологични предимства. Изпълнението е прецизно, с високо майсторство за всеки детайл, както може да се види от снимките. Типологията по Оукшот е XVIIIc (cut-and-trust), а геометрията е характерна за мечовете от този вид: доста широко в основата си острие, с плавно профилно изтъняване чак до самия връх. Напречното сечение е с формата на ромб, със съответното дистално изтъняване. Липсата на жлебове е типична черта на XVIIIc.

„Самодържец“ е меч, с който еднакво добре могат да бъдат прилагани разсичащи и намушкващи техники, както е налагала употребата на XVIIIc от 14-и век насетне, с предимство на разсичащите такива. Балансът е точно където трябва да бъде и позволява боравенето с една или с две ръце, като истинската мощ се усеща при двуръчен хват. Името на оръжието идва от българското средновековие и отдава почит на големия наш цар Йоан (Иван) Асен II, управлявал през първата половина на 13-и век (1218-1241). В стоманения шестоъгълен накрайник на ръкохватката са вградени висококачествени, масивни позлатени медальони, реплики на средновековните български перпери – златни монети, сечени по заповед на Йоан Асен II след победата му над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница (1230). В резултат на победата българският самодържец се налага като господар на целия Балкански полуостров, а славата му стига дори по-далеч. Името на меча е избрано, за да отрази този бляскав период от историята на България, а „Самодържец“ има необходимите достойнства, за да бъде притежаван и от цар.

Острието е изковано от съвременна пружинна стомана, с професионална термообработка. Остротата е на нивото на историческите аналози – с правилна техника ще разсече целта лесно и много дълбоко. Предпазителят е стоманен, с шестоъгълна форма. Ръкохватката и ножната са покрити с естествена кожа, боядисана в черен цвят. Златните медальони и месинговите орнаменти се открояват изключително красиво. Дръжката разполага с повдигащи пръстени, осигуряващи по-надежден захват с гола или облечена ръка. Ножната е снабдена със стоманен елемент в края и се отличава с изящна декорация с релефни флорални мотиви. Такава украса е характерна за мечове, притежавани от издигнати личности през Средните векове. Коженият колан в същия елегантен черен цвят допълва комплекта и позволява лесно и удобно носене на пояса.

Мечът е уникален и в буквален, и в преносен смисъл. В състояние, неразличимо от онова, в което е напуснал оръжейното ателие. Достоен да краси музейна сбирка и да бъде опора в рицарски дуел – за ценителите на европейските оръжия „Самодържец“ е портал към средновековното българско могъщество.

Ако имате желание да го притежавате, моля пишете ни, за да уточним предварително всички подробности относно плащането и получаването.