Дълъг меч Самодържец
Налично
Европейският дълъг меч добива широка популярност в залеза на Средните векове, някъде след 1350-та година, и запазва своето значение чак до 16 век, а на места и до по-късно. Има свидетелства и за по-ранна употреба на този тип оръжие в Западна Европа, от 12-ти век насетне. Самият термин „дълъг меч“ в сегашния му контекст е формулиран впоследствие от историците. За средновековните жители къс и дълъг меч са по-скоро стилове на фехтовка (например в германската школа), съответно с една или две ръце върху ръкохватката, отколкото определен тип меч. От 15-ти век нататък се появява понятието „bastard sword“ (букв. меч-копеле), което се употребява за остриета с обичайна дължина плюс ръкохватка, позволяваща хват и с две ръце. Терминът „hand-and-a-half“ пък е синоним от края на 19-ти век.
Британският учен изледовател Юърт Оукшот прекарва голяма част от живота си, класифицирайки различните европейски мечове. Той разграничава 13 основни типа с допълнителни подтипове, които на практика обхващат развитието на това оръжие от 7-ми век чак до 17-ти век. Дългият меч се обособява не толкова с въвеждането на по-дълго острие, колкото с удължаването на дръжката с цел прилагане на двуръчен хват. Отличителна черта на дългия меч е кръстообразната конструкция: ефес, напречен предпазител и право, двустранно заточено острие. Размерите на запазените и описани исторически екземпляри попадат в следните граници: дължината на острието варира между 80 и 110 см, на ръкохватката между 15 и 30 см, а теглото е между 1,1 и 1,7 кг. Има и изключения, които са добре документирани и понякога добре обяснени.
Причините класическият „рицарски“ меч (известен още като къс меч, популярен между 10-ти и 13-ти век) да еволюира в дълъг меч са няколко. Основната се корени в развитието на плочестата броня, която предпазва носещия достатъчно, че да обезмисля използването на щит. От своя страна липсата на щит освобождава втората ръка за работа с предпочитаното оръжие. В тази връзка удължаването на меча повишава неговата ефективност при новите условия. От второстепенно оръжие, имащо допълваща роля на полето на битката (там доминират копието и алебардата), мечът се превръща в основно оръжие за по-елитната част от войската. Приложението му на бойното поле нараства значително. В цивилния живот и при отсъствието на бронирани противници така или иначе мечът винаги е бил предпочитано оръжие от хората, имащи право да го носят.
Тенденцията с развитието на личната бронировка и специализирането на меча за борба срещу нея се запазва и през следващите векове. За разлика от предходната епоха, през 16-ти и 17-ти век бронята става по-общодостъпна. Вече не само потомствените аристократи са облечени в стомана от глава до пети. В ерата на наемниците все повече професионални войници се замогват достатъчно, че да могат да си позволят собствена броня. Разбираемо това довежда и до промяна във въоръжението. За да се справи с новите реалности, дългият меч еволюира в т.нар. „great sword“ (голям меч), който на практика попада в категорията на полевите оръжие. За разлика от дългия меч, който се носи и в мир, и във война, големият меч се използва изключително по време на сражения. Предназначен е за отряди специално обучени пехотинци, биещи се в каре, което също е новост във военното дело. Най-внушителните екземпляри са немските „Zweihänder“, които успешно се прилагат като шоково средство в боя срещу пики и алебарди.
Най-общо казано появата, употребата и изчезването на дългия меч от бойните полета обхваща около три века. Съдбата му се обяснява с развитието на военното изкуство през Средновековието и Ренесанса, което от своя страна зависи от ред други обстоятелства, в това число усъвършенстването на металургията и употребата на огнестрелно оръжие.
Мечът „Самодържец“ е изработен по наша специална поръчка в Полша, в ателие на наследствени оръжейници, където традициите се помнят и почитат, усилени от съвременни похвати, материали и технологични предимства. Изпълнението е прецизно, с високо майсторство за всеки детайл, както може да се види от снимките. Типологията по Оукшот е XVIIIc (cut-and-trust), а геометрията е характерна за мечовете от този вид: доста широко в основата си острие, с плавно профилно изтъняване чак до самия връх. Напречното сечение е с формата на ромб, със съответното дистално изтъняване. Липсата на жлебове е типична черта на XVIIIc.
„Самодържец“ е меч, с който еднакво добре могат да бъдат прилагани разсичащи и намушкващи техники, както е налагала употребата на XVIIIc от 14-и век насетне, с предимство на разсичащите такива. Балансът е точно където трябва да бъде и позволява боравенето с една или с две ръце, като истинската мощ се усеща при двуръчен хват. Името на оръжието идва от българското средновековие и отдава почит на големия наш цар Йоан (Иван) Асен II, управлявал през първата половина на 13-и век (1218-1241). В стоманения шестоъгълен накрайник на ръкохватката са вградени висококачествени, масивни позлатени медальони, реплики на средновековните български перпери – златни монети, сечени по заповед на Йоан Асен II след победата му над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница (1230). В резултат на победата българският самодържец се налага като господар на целия Балкански полуостров, а славата му стига дори по-далеч. Името на меча е избрано, за да отрази този бляскав период от историята на България, а „Самодържец“ има необходимите достойнства, за да бъде притежаван и от цар.
Острието е изковано от съвременна пружинна стомана, с професионална термообработка. Остротата е на нивото на историческите аналози – с правилна техника ще разсече целта лесно и много дълбоко. Предпазителят е стоманен, с шестоъгълна форма. Ръкохватката и ножната са покрити с естествена кожа, боядисана в черен цвят. Златните медальони и месинговите орнаменти се открояват изключително красиво. Дръжката разполага с повдигащи пръстени, осигуряващи по-надежден захват с гола или облечена ръка. Ножната е снабдена със стоманен елемент в края и се отличава с изящна декорация с релефни флорални мотиви. Такава украса е характерна за мечове, притежавани от издигнати личности през Средните векове. Коженият колан в същия елегантен черен цвят допълва комплекта и позволява лесно и удобно носене на пояса.
Мечът е уникален и в буквален, и в преносен смисъл. В състояние, неразличимо от онова, в което е напуснал оръжейното ателие. Достоен да краси музейна сбирка и да бъде опора в рицарски дуел – за ценителите на европейските оръжия „Самодържец“ е портал към средновековното българско могъщество.
Ако имате желание да го притежавате, моля пишете ни, за да уточним предварително всички подробности относно плащането и получаването.
Вид | |
---|---|
Дръжка | 10" (25,5 см). Дървена основа, обвита с естествена кожа. Хексагонален стоманен накрайник с блок за приковаване и висококачествени позлатени български медальони |
Цялостна дължина | 44 1/2" (113 см) |
Дължина на острието | 34" (86,5 см). Широчината и дебелината в основата са съответно 76 мм и 6 мм |
Жлеб | Не, острието няма жлебове. Липсата на такива е присъща за мечовете от тип XVIIIc |
Име | |
Конструкция на острието | Моностомана |
Материал на острието | AISI 6150 легирана пружинна стомана |
Облекло | Ножницата е с дървена основа, подплатена с вълна и покрита с гравирана естествена кожа. Коланът е от естествена кожа с месингови орнаменти |
Полировка | Полирането и заточването са направени ръчно. Мечът е остър |
Предпазител и орнаменти | Предпазителят е от стомана, в характерен за тип XVIIIc стил |
Профил и дистал | Силно изразено профилно и изразено дистално изтъняване. Геометрията на меча е базирана на исторически екземпляри |
Състояние | Колекционерски експонат – традиционна изработка, съвременни материали, единствен екземпляр |
Твърдост на острието | 53 HRC |
Тегло | 3.75 lbs (1.70 кг без ножница) |
Термична обработка | Цялостно закален чрез нагряване до критичност и рязко потапяне в масло. Отпуснат до пружинност чрез вторично загряване и поддържане на нужната за процеса температура |
Тип на острието | Право, двустранно заточено острие, с характерния профил за тип XVIIIc |
Тип конструкция | Традиционна – стоманената опашка продължава под дръжката и е прикована към ефеса (hot peen) |
Типология на меча | Оукшот XVIIIc |