Европейският къс меч и по-конкретно неговата разновидност от Западна и най-вече Северна Европа добива широка популярност след Преселението на народите (популярната датировка на този процес е от средата на 4-ти до средата на 6-ти век). Разпространен почти повсеместно от 7-ми век насетне, условно нареченият „викингски“ меч запазва своето значение чак до средата на 11-ти век. Има свидетелства за по-късна употреба на този тип оръжие из Европа, особено в източната й част. Самият термин „къс меч“ е условен, доколкото служи за разграничаване от по-късните разновидности, развили се на тази база. Сред съвременниците това оръжие е наричано просто меч и нямаме свидетелства за съществени разлики в школуването по отношение употребата му.

Норвежкият учен Ян Петерсен и по-късният немски археолог Алфред Гайбиг прекарват голяма част от животите си, изследвайкки различните европейски мечове от Античността до Средновековието. Петерсен концентрира своя труд върху класифицирането на конструкцията на мечовете и техните предпазителите и ефеси. На тази база стъпва Гайбиг, който разграничава 14 типа острие, които на практика обхващат развитието на оръжието от 7-ми век до 12-ти век. Наблюдателният читател ще забележи застъпване във времевите рамки на типологиите между Петерсен и Оукшот. Последният базира своята класификация на по-ранния норвежки изследовател, като припознава мечовете от тип от I до X и започва работата си оттам. Най-общо „викингският“ меч се характеризира с право, двустранно заточено острие, с голям централен жлеб и сравнително заоблен връх. Предпазителят е масивен, с къси рамене, а ефесът е с разнородна форма: полукръг, триъгълник, овал и прочее. Инкрустациите по оръжието с мед, бронз или благодордни метали са обичайни. Размерите на запазените и описани исторически екземпляри попадат в следните граници: дължина на острието между 70 и 90 см, на ръкохватката 9-11 см (без гарда и накрайника), а теглото между 1,0 кг и 1,5 кг.

Викингският меч от реномираната компания Hanwei е оръжие, отдаващо почит към епохата на викингите (от края на 8-ми до средата на 11-ти век). Компанията е известна най-вече със своите достъпни и качествени японски мечове. Някак в сянка остават техните модели, базирани на европейски исторически оръжия. Те са сполучливо изработени, често със съдействието на водещи специалисти в областта, например авторът и оръжейник Майкъл „Тинкър“ Пиърс, какъвто е случаят с конкретното оръжие. Изделията на Хануей са напълно функционални и сигурни за съвременния практикуващ, любител и колекционер. „Тинкър Викинг“ е препратка към популярните сред северните народи, но повсеместно употребявани из Средновековна Европа оръжия. Mечът по Петерсен е определен като тип E (9-ти век / 10-ти век), със съответната форма, предразполагаща към мощни разсичащи удари. Прободните атаки остават приложими, особено срещу противник, неносещ броня. Този меч е подходящ и надежден инструмент за всякаква разумна употреба, дори да не участвате в „стената от щитове“. Успешна съвременна интерпретация на историческо оръжие, която може да послужи в свирепо сражение или просто да краси дома на всеки почитател на викингите и нордическата митология.