Затоичи добива популярност в Япония по време на реставрацията „Мейджи“ от края на 19 век, когато на самураите е забранено да носят мечове на обществени места. Войните не желаели да се откажат от вековната си привилегия и се видели принудени да крият мечовете си в дървени облицовки, наречени „ширасая“. По този начин за нетренираните очи на случаен наблюдател самурайският меч приличал на обикновена тояга или бастун. Когато ножницата е на мястото си, „Затоичи” прилича на всичко друго, но не и на опасно оръжие. Само с едно движение настъпва изненадваща трансформация и острието се показва.

В съвремието култът към „Бушидо“ е все така популярен и последователите на японските бойни изкуства се увеличават. Това налага създаването на нови мечове, които да заместят старите в тренировъчните практики по усвояването изкуството на меча. Някои от тях следват традиционните методи на изработка, други са резултат от съвременни материали и технологии. Независимо от произхода им, притежанието на самурайски меч е непреходен символ на сила, чест и достойнство.

„Бряст“ е изработен от оръжейните специалисти в Лонкуан – Китай и притежава специфичната форма на катана, поместена в дървена „ширасая”. Инспириран от нинджите и нинджуцу, това е прекрасен избор за хора, които харесват японската култура и традиции, като в същото време желаят да притежават функционално историческо оръжие.