Вид | |
---|---|
Дистално и профилно изтъняване | |
Дръжка (Tsuka) детайли: | 7" (18 см). Дървена основа, обвита с естествена кожа. Октагонален стоманен ефес с блок за приковаване и месингови медальони |
Цялостна дължина | 44" (112 см) |
Дължина на острието | 34" (86,5 см). Широчината и дебелината в основата са съответно 66 мм и 4,5 мм |
Жлеб (Bo-Hi) | Не, острието няма жлебове. Липсата на такива е присъща за мечовете от тип XVIIIc |
Име | |
Конструкция на острието | Моностомана (Maru) |
Материал на острието | AISI 6150 легирана пружинна стомана |
Облекло детайли | Ножницата е с дървена основа, подплатена с вълна и покрита с гравирана естествена кожа. Коланът е от естествена кожа с месингови орнаменти |
Полировка | Полирането и заточването са направени ръчно. Мечът е остър |
Предпазител (Tsuba) и орнаменти | Предпазителят е от стомана, в характерен за тип XVIIIc стил |
Състояние | Колекционерски експонат в превъзходно състояние |
Твърдост на острието | 53 HRC |
Тегло | 3.40 lbs (1.55 кг без ножница) |
Термична обработка | Цялостно закален чрез нагряване и охлаждане в масло. Отвърнат (темпериран) чрез вторично нагряване и охлаждане |
Тип на острието | Право, двустранно заточено острие, с отличителния профил за тип XVIIIc |
Тип конструкция | Традиционна – стоманената опашка продължава под дръжката и е прикована към ефеса (hot peen) |
Типология на меча | Оукшот XVIIIc |
Европейският дълъг меч добива широка популярност в края на средните векове, някъде след 1350 година, и запазва своето значение чак до 16 век, а на места и до по-късно. Има и свидетелства за по-ранна употреба на този тип оръжие в Западна Европа, от 12-ти век насетне. Самият термин „дълъг меч“ в сегашния му контекст е формулиран от историците по-късно. За средновековните съвременници дълъг и къс меч са по-скоро стилове на фехтовка (Германската школа), съответно с една или две ръце на ръкохватката, отколкото определен тип меч. От 15 век нататък се появява и понятието „bastard sword“ (меч-копеле), което се употребява за остриета със стандартна дължина и ръкохватка, позволяваща хват с две ръце. Терминът „hand-and-a-half“ е от края на 19-ти век и също визира тези мечове.
Британският учен изледовател Юърт Оукшот прекарва голяма част от живота си, класифицирайки различните европейски мечове. Той разграничава 13 основни типа с допълнителни подтипове, които на практика обхващат развитието на това оръжие от 7 век чак до 17 век. Дългият меч се характеризира не толкова с въвеждането на по-дълго острие, колкото с удължаване на ръкохватката с цел използване на двуръчен хват. Отличителна черта е кръстообразната конструкция, с ефес и напречен предпазител и право, двуостро острие. Размерите на запазените и описани екземпляри попадат в следните граници: дължината на острието варира между 80 и 110 см, на ръкохватката между 15 и 30 см, а теглото е между 1,1 и 1,7 кг. Има и изключения, които са добре документирани и понякога добре обяснени.
Причините класическият „рицарски меч“ да еволюира в „дълъг меч“ са няколко. Основната се корени в развитието на плочестата броня, която предпазва благородника достатъчно, че да обезмисля носенето на щит, което от своя страна освобождава другата му ръка. В тази връзка, удължаването размерите на меча и най-вече повишаването на ефективността с него правят така, че от второстепенно оръжие, допълващо копие или алебарда, мечът се превръща в основно оръжие на част от войската, или поне приложението му на бойното поле нараства значително. През 16 и 17 век се стига дотам, че дългият меч от своя страна еволюира в т.нар. „great sword“ (голям меч), който на практика е полево оръжие и е предназначен за пехота. Най-едрите екземпляри са немските „Zweihänder“, които се използват от пехотни формации в бой срещу пики. Появата, приложението и залеза на дългия меч се ръководи от развитието на военното изкуство през Средновековието и Ренесанса, където той играе важна роля близо 5 века.
Мечът „Гладиус Меус“ е изработен в Полша, в работилница на наследствени оръжейници, където традициите се помнят и почитат, подсилени от съвременни материали и технологични предимства. Изпълнението е прецизно, с високо майсторство, както може да се види от снимките. Типологията на меча по Оукшот е XVIIIc (cut-and-trust), геометрията е характерна за мечовете от типа – широко и плоско острие, напречно сечение с формата на диамант, непрекъснато профилно изтъняване от предпазителя чак до върха. Това е меч, който еднакво добре може да разсича и да намушква, както е налагала употребата му през 15 век. Балансът е точно където трябва (10,5 см) и позволява боравене както с две, така и с една ръка. Острието е живо, лесно за маневриране, замах и преливане от гард в гард. Има инкрустирани символи, типични за мечове, притежавани от издигнати личности. Подобен символ е поставен и върху кожената ножница, украсена с геометричен релеф. Ръкохватката е мека и удобна, издържана в същия визуален стил. В ефеса са вградени месингови медальони с латинските думи „Devs-animvs-mevs и Gladivs-manvs-mevs, откъдето идва името на оръжието. Мечът е уникален и в буквален, и в преносен смисъл. Достоен да краси музейна сбирка и да бъде опора в рицарски дуел – за ценителите на европейските оръжия „Гладиус Меус“ е съвременната кулминация на идеалите от една отминала епоха.
Свързани продукти
-
Уиндлас „Блексуорд” е един страхотен меч. Не се оставяйте първоначалното впечатление да Ви подлъже – това е тежко, остро и гъвкаво оръжие за всякакви цели…
-
Валиант Армори „Зомби Слейър“ е меч, за който ще мечтаете в наближаващия зомби апокалипсис. Плод на успешното сътрудничество между експертите Ангъс Трим, Кристиан Флетчър и…
-
Европейският дълъг меч добива широка популярност в края на средните векове, някъде след 1350 година, и запазва своето значение чак до 16 век, а на…
-
Реномираният китайски производител Хануей е известен в цял свят със своите качествени хладни оръжия. Освен мечовете, вдъхновени от Изтока, компанията предлага и европейски образци по…