Европейският дълъг меч добива широка популярност в края на средните векове, някъде след 1350 година, и запазва своето значение чак до 16 век, а на места и до по-късно. Има и свидетелства за по-ранна употреба на този тип оръжие в Западна Европа, от 12-ти век насетне. Самият термин „дълъг меч“ в сегашния му контекст е формулиран впоследствие от историците. За средновековните съвременници дълъг и къс меч са по-скоро стилове на фехтовка (Германската школа), съответно с една или две ръце върху ръкохватката, отколкото определен тип меч. От 15 век нататък се появява и понятието „bastard sword“ (букв. меч-копеле), което се употребява за остриета със обичайна дължина и ръкохватка, позволяваща хват с две ръце. Терминът „hand-and-a-half“ пък е от края на 19-ти век и също визира конкретно тези мечове.

Британският учен изледовател Юърт Оукшот прекарва голяма част от живота си, класифицирайки различните европейски мечове. Той разграничава 13 основни типа с допълнителни подтипове, които на практика обхващат развитието на това оръжие от 7 век чак до 17 век. Дългият меч се характеризира не толкова с въвеждането на по-дълго острие, колкото с удължаване на ръкохватката с цел прилагане на двуръчен хват. Отличителна черта е кръстообразната конструкция: ефес, напречен предпазител и право, двустранно заточено острие. Размерите на запазените и описани екземпляри попадат в следните граници: дължината на острието варира между 80 и 110 см, на ръкохватката между 15 и 30 см, а теглото е между 1,1 и 1,7 кг. Има и изключения, които са добре документирани и понякога добре обяснени.

Причините класическият „рицарски меч“ да еволюира в „дълъг меч“ са няколко. Основната се корени в развитието на плочестата броня, която предпазва благородника достатъчно, че да обезмисля използването на щит. От своя страна липсата на щит освобождава втората ръка за хват върху дръжката на предпочитаното оръжие, най-често меч. В тази връзка удължаването размерите на меча и най-вече повишаването неговата ефективност правят така, че от второстепенно оръжие, имащо допълваща роля към копие или алебарда, мечът се превръща в основно оръжие на част от войската, или най-малко приложението му на бойното поле нараства значително. През 16 и 17 век се стига дотам, че дългият меч от своя страна еволюира в т.нар. „great sword“ (голям меч), който на практика е полево оръжие, използва се изключително по време на сражения и е предназначен за употреба от пехотинци. Най-внушителните екземпляри са немските „Zweihänder“, които успешно се прилагат от пехотни формации в бой срещу пики. Появата, приложението и залеза на дългия меч се ръководят от развитието на военното изкуство през Средновековието и Ренесанса, където той има съществена роля близо 5 века.

Мечът „Гладиус Меус“ е изработен в Полша, в работилница на наследствени оръжейници, където традициите се помнят и почитат, подсилени от съвременни материали и технологични предимства. Изпълнението е прецизно, с високо майсторство, както може да се види от снимките. Типологията на меча по Оукшот е XVIIIc (cut-and-trust), а геометрията е характерна за мечовете от типа – широко и плоско острие, напречно сечение с формата на диамант (ромб), непрекъснато профилно и дистално изтъняване от предпазителя чак до върха. Това е меч, с който еднакво добре може да бъдат прилагани разсичащи и да намушкващи техники, както е налагала употребата на тип XVIIIc през 15 век. Балансът е точно където трябва да бъде (10,5 см) и позволява боравене както с две, така и с една ръка. Острието е живо, лесно за маневриране, за замах и преливане от гард в гард. Инкрустираните символи в стоманата имат ролята на послание или мантра и са типични за мечове, притежавани от издигнати личности. Подобен символ е поставен и върху кожената ножница, украсена с геометричен релеф. Ръкохватката е мека и удобна, издържана в сходен визуален стил. В ефеса са вградени месингови медальони с латинското посвещение Devs-animvs-mevs и Gladivs-manvs-mevs, откъдето идва името на оръжието. Мечът е уникален и в буквален, и в преносен смисъл. Достоен да краси музейна сбирка и да бъде опора в рицарски дуел – за ценителите на европейските оръжия „Гладиус Меус“ е съвременната кулминация на идеалите от една отминала епоха.