„Вакидзаши” (уакизаши; 脇差) е японски къс меч (шото), оставил трайна диря в световната история. Остротата и грацията на това оръжие впечатляват дори през 21 век, когато сраженията с тях са част от миналото. В наши дни култът към „Бушидо“ отново е популярен и последователите на японските бойни изкуства се множат. Това води до създаването на нови мечове, които да заместят старите в тренировъчните практики. Някои от тях следват традиционните методи на изработка, други са резултат от съвременни материали и технологии. Качествено изработено вакидзаши, без значение автентично или модерно, е еталон за универсално хладно оръжие. И в двата случая притежанието на самурайски меч е непреходен символ на сила, чест и достойнство.

В исторически план самураите използвали вакидзаши в затворени пространства и на места, където не можели да носят своя дълъг меч (катана). Късият меч се появява през 15 век и участва в множество ритуали и ежедневни дейности чак до залеза на феодална Япония през 1876. За разлика от дългия меч, който бил позволен само на самурайската прослойка, късият меч получава по-широко разпространение, например сред заможните търговци. Обичаят изисквал детето самурай да получи своето първо вакидзаши, когато започне тренировки с оръжие. Вакидзаши е неизменна част от снаряжението на всеки феодален японски войн и в някои отношения дори е водещото оръжие.

„Токугава” е изработен от оръжейни специалисти в град Лонкуан – Китай и проследява модерния поглед към японската култура и традиции. Името на меча идва от наследствения „мон” (символ) на клана на последните шогуни, който стилизирано изобразява цвят от вида на розите. Японците смятат, че при изковаването на меч в него се вселява дух (ками), който рано или късно получава име. Острието на „Токугава” е облечено в съответстващ на името визуален стил. Вакидзаши е пълноценен боен инструмент и притежава ненадмината естетика и функционалност – може да краси и пази дома, да разсича със своята острота, както и да отбива удари. Японският меч винаги е бил оръжие за ценители. Както в стари времена, така и днес.