Японският меч е оставил трайна диря в световната история. Остротата и грацията на това оръжие впечатляват дори през 21 век, когато сраженията с мечове са част от миналото. В съвремието култът към „Бушидо“ е все така популярен и последователите на японските бойни изкуства се увеличават. Това налага създаването на нови мечове, които да заместят старите в тренировъчните практики по усвояването изкуството на меча. Някои от тях следват традиционните методи на изработка, други са резултат от съвременни материали и технологии. Притежанието на самурайски меч остава непреходен символ на сила, чест и достойнство.

Самураите използвали вакидзаши (уакизаши; 脇差) в затворени пространства и на места, където не можели да носят своята катана (дълъг меч). Късият меч се появява през 15 век и участва в множество ритуали и ежедневни дейности чак до залеза на феодална Япония през 1876. За разлика от дългия меч, който бил позволен само на самурайската прослойка, късият меч получава по-широко разпространение, например сред заможните търговци. Обичаят изисквал детето самурай да получи своето първо вакидзаши, когато започне тренировки с оръжие. Вакидзаши е неизменна част от снаряжението на всеки японски войн и в някои отношения е водещото оръжие.

„Кървава Нощ” е изработен от оръжейни специалисти в град Лонкуан – Китай и проследява модерния поглед към японската култура и традиции. Мечът е универсален боен инструмент – може лесно да премине през мека повърхност със своя остър като бръснач ръб, като в същото време е достатъчно гъвкав, за да абсорбира удари. Най-добрата комбинация от красота и функционалност – вакидзаши „Кървава Нощ” е истинско оръжие. Както в стари времена, така и днес.