Самураите използвали вакидзаши (уакизаши; 脇差) в затворени пространства и на места, където не можели да носят своята катана. Късият меч се появява през 15 век и участва в множество ритуали и ежедневни дейности чак до залеза на феодална Япония през 1876. За разлика от дългия меч, който бил позволен само на самурайската прослойка, късият меч получава по-широко разпространение, например сред заможните търговци. Обичаят изисквал детето самурай да получи своето първо вакидзаши, когато започне тренировки с оръжие. Известни са големи майстори на бойните изкуства, например Миямото Мусаши, които се бият с дълъг и къс меч едновременно.

„Врабче” е изработен в град Лонкуан, Китай и проследява модерния поглед към японската култура и традиции. Мечът е универсално оръжие – може лесно да премине през мека повърхност със своя остър като бръснач ръб, като в същото време е достатъчно гъвкав, за да абсорбира удари. Най-добрата комбинация от красота и функционалност – „Врабче” вакидзаши с неговата фултанг конструкция е истинско „батъл реди” оръжие.