Меню Затваряне

Меч „Лъв“ Ревю

„Лъв“ е уникален меч – буквално. В следващите редове ще разкажа накратко историята му, преминала през много перипетии.

Проектът започна преди доста време със закупуването на острие от нашите китайски партньори. Идеята беше да съчетаем китайско острие с българско „облекло“. Мечът трябваше да е прав и двуостър, за да напомня европейския дизайн, но същевременно да има щипка излъчване от Изтока. Спряхме се на китайски дзиан от времето на династия „Тан“, който отговаряше на търсената визия. Поръчахме ръчно ковано острие от AISI 1095 моностомана, закалена и отвърната до постигане на пружинност. Още тогава имахме идея мечът да се ползва подобаващо по предназначение. 🙂 Материалът, който избрахме, е доказано здрав, а нашите оръжейници си разбират от работата (под работа имам предвид термичната обработка). Пожелахме геометрия във формата на правилен ромб, а двата режещи ръба заявихме да бъдат максимално остри, без да се прекалява, за да не рискуваме тяхната здравина в дългосрочен план. В аванс ще споделя, че след многобройни тренировки (най-вече върху пластмасови шишета) стоманата е все така на желаното ниво и двете страни са прави и остри – такива, каквито бяха в първия ден.

Но да се върнем отначало – острието пристигна, порадвахме му се малко „на сухо“ и дойде въпросът какво ще правим с него – трябваше му облекло…
Умишлено не поръчахме дървена ножница или дръжка от Китай, защото искахме да направим нещо чисто „българско“. След няколко седмици пресяване на различни възможности, извадихме късмет – по щастливо стечение на обстоятелствата попаднахме на голям майстор – сарач (бай Георги, да си жив и здрав!), който прие да изработи ножница от естествен телешки юфт. Освен така нужната кания за острието, получихме и удобна презрамка за носене от същия материал. Майсторът разбра от първия път какво точно желаем и наистина направи за нас уникална „българска“ ножница.

 

Остана въпросът с предпазителя и ръкохватката. Наш познат дърводелец (Гюро, да си жив и здрав!) прие да изработи дръжка за меча, който все още нямаше име. Избрахме материалът да бъде орехова дървесина, а формата на дръжката да наподобява конус. След кратко обмисляне предпазителят отпадна, а вместо него дръжката се сдоби с пръстен в предната част, който да играе тази роля. За баланс дърводелецът направи удебеление в задната част, което се оказа удачно решение. Закрепянето върху „фул танга“ стана чрез винтове за дърво – лесно можехме да залепим дървото за стоманата, но никога не сме харесвали перманентни конструкции. Много ни допадна визията на ореховата дървесина, както и допира до нея. По време на тренировките с оръжието имаше достатъчно триене между ръцете и дървото – в нито един момент ръкохватката не беше хлъзгава или несигурна. С това мечът получи своя вариант №1 и резултата може да видите в горния клип.

[huge_it_gallery id=”2″]

И въпреки това след известно време решихме да направим втори опит… Макар че мечът действително се получи добре, той все още нямаше име. Нещо ни чоплеше – в интерес на истината, прекалихме с дължината на ръкохватката – цели 38 см. Освен това липсата на предпазител дразнеше, макар единствено в естетическо отношение. Винтовете за дърво държаха конструкцията, но имаше леко „хлопане“. Така че започнахме втори вариант – намерихме стругар, който изряза от желязо уплътнители „сеппа“ и предпазител по наш дизайн. Нахлузихме ги на острието и така ни хареса, че вече не си го представяхме без тях. Наложи се да повторим процедурата с дърводелеца, но този път намалихме дължината на дръжката на 31 см. и променихме формата ѝ от овал на елипса, като махнахме задното удебеление. Запазихме единствено избрания материал – естествен орех. След като сглобихме всичко, сложихме пръстен от естествена кожа в началото на дръжката, който да играе ролята на „фучи“. Резултата може да видите във втория клип и съм сигурен, че ще се съгласите с мен – мечът изглежда завършен след втората манипулация 🙂


Веднага след окомплектоването тествахме оръжието по типичните пластмасови шишета, за да проверим на практика конструкцията. Острието вече бе доказало качествата си, това се знаеше. Целта ни беше да изпитаме от една страна баланса на меча, а от друга удобството и сигурността на новата дръжка. Центърът на тежестта беше избягал прекалено назад с първата ръкохватка и след промяната си дойде на мястото – около 9-10 сантиментра след „хабаки“ по посока на върха. Така хем замахът се усеща мощен, хем оръжието е повратливо и се поддава лесно на контрол във въздуха. Унищожихме десетина шишета с вода и един развален свински бут с кокал (за съжаление изгубихме клипа!), изчистихме острието и най-накрая бяхме наистина удовлетворени от завършения проект.


Името „Лъв“ дойде само – въпреки трудностите, ние не се отказахме и направихме меча, който желаехме да създадем от самото начало. Точно както лъвовете до последно се борят за своята плячка… освен това Лъвът е символ на България 😉

[huge_it_gallery id=”3″]

Кой вариант Ви харесва повече? Споделете своите впечатления в коментарите отдолу 🙂

sword-lion-vote copy

error: Съдържанието е защитено!