Геометрия за Твърди цели
Това са бамбукът и тънките клони от твърда дървесина. Острието, оптимизирано за твърди цели, следва да бъде издръжливо и с голямо количество „нику“ (стомана) зад режещия ръб. Тази характеристика му позволява да поеме стреса и вибрациите от сблъсъка в целта, без да получи щети. За сравнение, по-екстремните геометрии, целящи на първо място острота, често ще претърпяват обръщане, деформиране или сплескване на режещия ръб при удар в твърда повърхност. Геометрията, направена за разсичане на твърди материали, в исторически план е най-подходяща за оцеляване на бойното поле, където войнът редовно се сблъска с противник, носещ броня. В чисто теоретичен аспект, при възникване на съвременен апокалипсис, този тип геометрия би била най-удачния избор за оцеляване, защото животинските кости и череп притежават голяма твърдост и могат да повредят по-скосените остриета при грешен замах. Мечовете, оптимизирани за твърди повърхности, имат тенденцията да се заклещват в меки цели или да ги разкъсат, вместо да ги прерязват. Въпреки това, чрез владеене на правилната техника на замах този тип геометрия може да се използва успешно за „тамешигири“ (състезание по разсичане) срещу тръстикови рогозки или други по-меки цели.
Геометрия за Среднотвърди цели
Това са тръстиковите рогозки („татами“) и тънките клони от мека дървесина. Геометрията, оптимизирана за среднотвърди цели, има за задача да балансира между издръжливостта и остротата на режещия ръб. Този вид острие е най-подходящ за ежедневни тренировки и упражнения по разсичане, защото сравнително лесно и без щети ще прерязва повечето нормални (традиционни) мишени. На бойното поле геометрията за среднотвърди цели е най-подходяща за прецизни атаки в непокритите места срещу облечен в броня противник. Повишената острота при този вид геометрия позволява на острието да премине през всеки крайник с един замах, за което има многобройни исторически свидетелства. При удар в твърда повърхност (например кост) може да се получи минимална деформация на режещия ръб, но това е за сметка на повишената ефективност на разрезите. При неправилна техника и опит за прерязване на твърди цели с оптимизирана за среднотвърди цели геометрия е напълно възможно да бъдат причинени поправими щети върху режещия ръб. От друга страна, умел човек с правилна техника може да се справи с твърдата мишена, без да нарани острието си.
Геометрия за Меки цели
Това са плажните рогозки и навитите на руло вестници или хартии, пълните с вода пластмасови шишета или в редки случаи празните пластмасови бутилки. Остриетата с геометрия за меки цели са тотално оптимизирани за максимална острота и имат агресивен ъгъл на разсичане. В исторически план този тип геометрия е най-подходящ срещу незащитени с броня противници, на които мечът причинява декапитация с всеки замах. Доказано е, че в многобройните вътрешни войни на Япония има случаи, когато мечът преминава през няколко тела едновременно. В битка острието несъмнено ще се повреди в поправима степен, но изключителната му острота и разсичаща способност ще компенсират това. Основното приложение на геометрията за меки цели са състезанията по „тамешигири“ и триковите разрези, където всеки умел практикуващ е способен да осъществи феноменални разсичания. Този тип геометрия не трябва да се изпробва срещу твърди цели, а при редовна употреба срещу среднотвърди мишени ще се нуждае от професионална рехабилитация, за да поддържа в дългосрочен план голямата си острота.
Геометрия на нож
„Катана“ не трябва да притежава геометрия, приличаща на тази на кухненски нож, мачете или брадва. Острието на японския меч не трябва да има т.нар. „вторичен скос (откос)“, при който страните му са плоски и едва в своя край рязко да преминават в режещ ръб. Геометрията на „катана“ следва да бъде такава, че да осъществява цялостен плавен преход от гърба на острието към режещия му ръб. При правилна геометрия и добър замах мечът ще разсече целта, без да „захапе“ в нея. „Катана“ е прочута с голямата острота и прецизните разрези, на които е способна, защото при удар разсича мишената с цялата си повърхност, а не само с повърхността на режещия ръб. В геометрията на кухненските ножове или мачете почти винаги се среща споменатият „вторичен скос“ и липсва цялостна режеща повърхност, затова те по-скоро разцепват целта, вместо да я разсичат. В домакинството и в определени битови ситуации вторичния скос е нещо полезно (дори е необходимост), но в случая с японските оръжия той е голям недостатък. Меч с подобна „ножова“ геометрия ще разсича меки цели, но ще оставя краищата им нащърбени и разрезът няма да е чист. Напълно вероятно е това да направи тренировката с подобно оръжие незадоволителна – ще се наблюдава засядане на острието в среднотвърди цели, а срещу твърди цели режещият ръб ще се наранява значително по-лесно, защото няма „нику“, което да го поддържа.
Вдлъбната геометрия
„Катана“ не трябва да притежава т.нар. „вдлъбната геометрия“, при която двете странични повърхности на острието са хлътнали или дори вдлъбнати спрямо режещия ръб. Това би направило оръжието прекалено податливо на щети при всякаква реална употреба. Острието на „катана“ следва да бъде в постоянно и закономерно изтъняване от гърба към режещия ръб, без да има ниски или вдлъбнати участъци между двете (да не се бърка с bo-hi жлеба!). Поради намаленото триене между острието и целта, вдлъбнатата геометрия ще разсича меки цели с лекота, но ще е податлива на деформации и е напълно възможно дори да се строши на две при лош удар в по-твърда мишена.
Асиметрична геометрия
Двете странични повърхнини на „катана“ трябва да притежават еднаква геометрия, за да може мечът да прави задоволителни разрези от всяка позиция. Това е задължително за функционалността на „катана“ и за правилното усвояване на техниката на замах от страна на трениращия. При наличие на асиметрична геометрия острието може да изглежда и да бъде остро на допир, но цялостните разсичащи възможности на меча ще бъдат силно занижени, особено при определени удари. Това е така заради неколкократно споменатия по-горе факт, че „катана“ разсича с цялата си повърхност, а не само с режещия си ръб. Асиметричната геометрия е често срещан проблем при опит за заточване на „катана“ от аматьори или хора с недостатъчна практика в полирането и подострянето на японски оръжия. Въпреки, че грешната геометрия е поправима и не е фатална за оръжието, тя неминуемо ще намали броя на перфектните разрези и ще наруши удоволствието от използването на меча.
